ЕС: Разширяване към Балканите при ратифициране на Лисабонския договор

АФП обобщава изказванията на външните министри на 27-те на съвещанието им днес в Хлубока над Вълтава, южна Чехия. Тук съм, за да обясня на моите приятели от Западна Европа, че Балканите са част от Европа и следователно трябва да са част и от Европейския съюз, заяви чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг. Някои страни от "стара Европа" като че ли се отнасят все по-сдържано към продължаването на разширяването на ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел дори препоръча неотдавна "почивка" в процеса след присъединяването на Хърватия, което е възможно да стане през 2010 или 2011 г. Всички балкански страни трябва да имат европейска перспектива, подчерта ръководителят на британската дипломация Дейвид Милибанд. Доказахме, че Европейският съюз трябва да научи своята история, а историята му показва, че ако е по-голям, е по-силен, добави той. Най-доброто нещо, което се случи на ЕС през последните десет години, бе разширяването през 2004 г. с десет страни и ние не трябва да забравяме това, отбеляза финландският външен министър Александър Стуб. Той обаче призна, че ако Лисабонският договор не влезе в сила, както страните се надяват през 2010 г., това ще направи разширяването по посока на Балканите малко по-трудно. Бъдещето на този договор, който би трябвало именно да улеснява функционирането на разширена Европа, осигурявайки й стабилно председателство, зависи от несигурната ратификация от Ирландия и Чешката република. Без ратификация на Лисабонския договор проблемът ще се усложни и ние ще трябва да нагодим някакви механизми на гласуване, посочи шведският министър Карл Билдт. Френският външен министър Бернар Кушнер не скрива скептицизма си. Надяваме се, че Лисабонският договор ще бъде приет преди края на годината, в противен случай няма да има възможност за разширяване, смята той според БГНЕС.