Европарламентът готви втори шамар за България

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) на Европейския парламент се очаква да гласува тази вечер проекторезолюция, в която се настоява Еврокомисията да продължи да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, предаде кореспондентка на БНР.

В документа се отправя искане ЕК да използва всички други налични инструменти, включително процедури, свързани с  нарушаването на европейските ценности, мярката за върховенство на закона и инструментите на бюджета.

Проектът е изготвен от председателя на ЛИБЕ - испанския социалист Хуан Фернандо Лопес Агилар. Като основание се посочва обмяната на мнения, направено от членовете на мониторинговата група за България на 28 август в Европейския парламент, когато премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев отказаха да се явят и пратиха заместници.

Гласуването става само ден след като Еврокомисията огласи докладите за върховенството на закона в страните членки на съюза. България бе критикувана за борбата срещу корупцията по високите етажи на властта, липсата на отчетност на главния прокурор, както и за липсата на прозрачност при собствеността на медиите и атаки срещу журналисти. Еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова бе категорична, че мониторингът над страната ни ще продължи докато необходимите реформи не бъдат завършени.

ИЗ ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯТА

В документа Европарламентът „изразява дълбоко съжаление, че развитието в България доведе до значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите, и изразява своята солидарност с хората в България в техните законни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“.

По отношение на инициативата на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция се казва, че „ всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на задълбочен и приобщаващ дебат и въз основа на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, и да бъде приета с възможно най-широк консенсус“.

За измененията на Изборния кодекс се отбелязва с тревога, че стават седем месеца преди редовните избори, докато Венецианската комисия препоръчва да не се правят такива промени по-малко от година преди избори.