Фантастичен портрет на фотографа от селските райони на Китай по време на Лунната нова година

Видян 5565 пъти | Коментари 0
Гласували 2

В снимките на фотографа Джан Сяо от фестивала Шехуо - древен празник, който все още се отбелязва в някои части на Северен Китай по време на Лунната нова година, селският живот оживява с нещо много по-фантастично.

Селяни, облечени като жерави, петли и митични лъвове, позират за портрети, застанали сред посевите или в необработваемата земеделска земя. Костюмирани изпълнители дефилират покрай тухлени къщи на мъглив фон, а очите на маските им са сякаш потънали в мисли. В житна нива група от близо дузина мъже се нарежда, за да вдигне нагоре пъстра кукла на дракон.

В новата си книга "Огън в общността" Джан казва, че е искал да улови сюрреалистичното "разминаване" между ежедневието на хората и митичните образи, които са приели.

"Техните персонажи сякаш идваха от самото небе и ... образуваха огромна театрална сцена, която надхвърляше границите на реалността, пренасяйки колектив от лунатици в света на сънищата", пише той. "Скитах се сред тях и ги снимах тихо, защото не исках да ги събуждам".

Момиче чака, за да се преоблече в пълен костюм преди празненствата в село Хуанхуайу, провинция Шанси.

Вкоренени в хилядолетните земеделски практики за почитане на огъня и земята, народните ритуали на Шехуо (често превеждани като "земя и огън") традиционно включват молитви за късмет и богата реколта или за прогонване на демони. Празненствата варират в различните региони, но сега обикновено по улиците дефилират или изнасят представления различни изпълнители - от ходещи на кокили до оперни певци.

Празненствата съвпадат с Лунната нова година, която започна в събота. По този начин те обхващат много от традициите - като храмови панаири и лъвски танци - практикувани в Китай през този период. (Празненствата по Лунната нова година обикновено продължават повече от две седмици, като фестивалът Шехуо се провежда на 15-ия и последен ден от сезона).

Празненствата Шехуо са признати от китайското правителство в списъка на ЮНЕСКО с "нематериално културно наследство". Мястото на фестивала в бързо урбанизиращата се страна обаче остава застрашено, казва Джан и добавя, че повечето от изпълнителите, с които се е срещнал, са мигрирали в градовете и се връщат в селата си само за празника.