Гигантският калмар срещу косатките: морският гигант на дълбочина 1000 м.

Учени обявиха нови подробности за живота на гигантския калмар (Architeuthis dux), един от най-загадъчните обитатели на Тихия океан. Видът може да достигне до 13 метра дължина и тегло над 250 кг, а очите му са с диаметър около 27 см, едни от най-големите в животинското царство. Калмарът живее на дълбочини между 300 и 1000 метра, където слънчевата светлина почти не прониква.

Гигантският калмар води истинска битка за живота си с косатките, едни от най-страховитите хищници на океана. Калмарът използва дългите си пипала и мощните си смукала, за да се отбранява от смъртоносните нападатели. „Следи от белези и дупки от смукала по тялото на уловени косатки доказват, че този сблъсък е ожесточен — калмарът може да нанесе сериозни рани дори на гигантите на океана,“ обясняват изследователи от Университета в Куинсланд.

Проф. Джъстин Маршал от Университета на Куинсланд коментира: „Тези същества живеят в почти пълна тъмнина, което прави наблюдението им изключително трудно.“ Заснемането им с дистанционни подводни камери с ниска светлина позволява за първи път да се наблюдава поведението им в естествената среда. До момента срещите с хора са изключително редки и повечето се случват чрез уловени екземпляри или останки в стомасите на кашалоти.

През 2020 г. учените публикуваха първия чернов геном на вида, показващ около 33 000 гена, включително такива, свързани с нервната система и адаптацията към дълбоководни условия. „Протокадхерините, които открихме, вероятно подпомагат сложното развитие на мозъка и координацията на щупалата,“ отбелязват изследователите. Геномът помага да се разбере гигантизмът и биологията на този рядък вид.

Нови методи, като eDNA (екологична ДНК), позволяват откриването на калмари чрез проби от морска вода, без да се нарушава тяхното естествено поведение. Според учените от Frontiers in Marine Science, „eDNA анализът е революционен инструмент за проследяване на редки дълбоководни видове без необходимост от директен контакт.“ Това увеличава шансовете да се разберат миграциите и популацията на Architeuthis dux.

Въпреки че остава „призракът на океана“, някои хора са успявали да се доближат до екземпляри в редки случаи. Японските учени Кубодера и Мори коментират: „Използвахме хранителните навици на кашалотите, за да локализираме калмарите — това ни помогна да ги заснемем живи за първи път.“ Така научната общност постепенно разкрива мистерията на този гигантски дълбоководен обитател. 

Мария Пенчева