Големите петролни компании не споделят мечтата на Тръмп да направи венецуелската нефтоиндустрия велика отново: CNN

Президентът Доналд Тръмп може би е направил сериозна грешка относно венецуелската нефтоиндустрия.

Тръмп е изразил вълнение от перспективата американските петролни компании да се доберат до огромните нефтени ресурси на Венецуела.

Но източници от индустрията казват на CNN, че е малко вероятно американските нефтени изпълнителни директори да се хвърлят с главата напред във Венецуела по няколко причини: ситуацията на място остава много несигурна, нефтената индустрия на Венецуела е в руини, а Каракас има история на конфискация на американски нефтени активи.

Може би най-големият проблем е, че цените на петрола днес са твърде ниски, за да оправдаят разходите от десетки милиарди долари, които биха били необходими за възстановяване на разпадащата се нефтена индустрия на Венецуела.

„Апетитът за навлизане във Венецуела в момента е доста нисък. Нямаме идея какво ще представлява правителството там,“ каза пред CNN добре осведомен източник от индустрията в понеделник. „Желанието на президента се различава от това на индустрията. И Белият дом би знаел това, ако бе комуникирал с индустрията преди операцията в събота.“

„Всички наши нефтени компании са готови и желаят да направят големи инвестиции във Венецуела, които ще възстановят нефтената им инфраструктура, разрушена от нелегитимния режим на Мадуро,“ каза говорителката на Белия дом Тейлър Роджърс в изявление за CNN. „Американските нефтени компании ще свършат невероятна работа за хората във Венецуела и ще представляват достойно Съединените щати.“

Старши служител на Белия дом каза на CNN, че енергийните министри Крис Райт и Марко Рубио ще водят усилията за взаимодействие с петролната индустрия от името на Тръмп. Служителят добави, че комуникацията с нефтените компании вече е започнала и ще продължи.

Райт ще се срещне с изпълнителни директори на нефтени компании тази седмица, за да обсъди възможността американските компании отново да започнат сондажи за нефт във Венецуела, каза говорител на Министерството на енергетиката.

Двама източници преди това казаха на CNN, че докато официални лица на Тръмп са обсъждали с американските нефтени компании интереса им да се върнат във Венецуела, енергийните компании са били предпазливи да се ангажират с нови инвестиции там.

„Реторика преди реалността“

Венецуела разполага с повече доказани нефтени резерви от всяка страна на планетата — повече от Ирак, Русия и САЩ взети заедно, според федерални оценки.

Все пак, когато нефтените компании решават да инвестират в далечни сондажни проекти, те се нуждаят от увереност как ще изглежда средата за работа там години, ако не и десетилетия напред. В днешно време е трудно да се почувства стабилност относно формата на венецуелското правителство и институции дори след няколко седмици, камо ли години.

„Само защото има нефтени резерви — дори най-големите в света — не означава, че непременно ще произвеждате там,“ каза друг източник от индустрията на CNN. „Това не е като да отвориш фургон за храна.“

Този източник каза, че администрацията на Тръмп е поставила „реториката пред реалността“ и подчерта, че политическата стабилност е „от първостепенно значение“, когато компаниите обмислят инвестиции в чужбина.

„Венецуела е банкрут“

Години на недоинвестиране, икономическа криза и международна изолация са оставили нефтената инфраструктура на Венецуела в разпад.

„Венецуела е банкрут. Няма пари. Националната нефтена компания е в хаос. Едва успява да нахрани хората си,“ каза Луиза Палациос, бивша председателка на Citgo, родена и израснала във Венецуела.

Само за да поддържа производството на Венецуела на 1,1 милиона барела на ден — приблизително равен на сегашното производство на Северна Дакота — ще са нужни около 53 милиарда долара инвестиции през следващите 15 години, според оценки на консултантската фирма Rystad Energy.

Въпреки това, за да се върне Венецуела към славните си дни с 3 милиона барела на ден от края на 90-те години, общите капиталови разходи за нефт и газ трябва да достигнат зашеметяващите 183 милиарда долара до 2040 г., според анализа на Rystad.

Тази огромна сума отразява не само остарялата инфраструктура на Венецуела, но и факта, че по-голямата част от петрола там е „тежък“ — вид суров петрол, който е по-труден и по-скъп за рафиниране и преработка в сравнение с леките петролни находища в Пермийския басейн в Западен Тексас.

$60 за барел не вдъхновяват инвестиции

Суровият петрол е и евтин в момента. Цените на петрола се сринаха с 20% миналата година — най-лошият спад от 2020 г. насам.

Евтиният нефт е страхотен за потребителите, тъй като сваля цените на бензина до четиригодишни минимуми. В същото време обаче тази ниска ценова среда прави директорите на нефтени компании и акционерите им предпазливи да рискуват с рискови проекти.

„Идеята, че венецуелската нефтена индустрия ще се рестартира за една нощ, е просто нереалистична. Всичко е твърде преждевременно,“ каза Дъг Легейт, управляващ директор на Wolfe Research за интегриран нефт, рафинерии и проучване и производство.

Разбира се, е възможно администрацията на Тръмп да се опита да преодолее тези притеснения, като предложи гаранции за стимулиране на американските инвестиции във Венецуела. Все още е твърде рано да се каже дали такива стимули ще бъдат предложени.

Chevron може да спечели

Във всеки случай, анализатори и ръководители от индустрията казват, че само няколко американски нефтени компании имат достатъчно ресурси и know-how, за да развият добива във Венецуела.

Chevron е на върха на този списък, защото компанията от Хюстън е единствената голяма западна петролна компания, която е запазила значително присъствие във Венецуела през десетилетия на турбуленции.

„Chevron е най-добре позициониран сред американските нефтени компании — с огромна преднина,“ каза Франсиско Моналди, експерт по енергийна политика в Латинска Америка в Университета Райс.

Chevron в момента произвежда около 150 000 барела на ден във Венецуела, според Rystad, оперирайки по лиценз за санкции, който администрацията на Тръмп наскоро удължи.

Chevron отказа да отговори на въпроси относно интереса си да увеличи производството във Венецуела, след като президентът Николас Мадуро беше свален от власт.

Exxon и Conoco имат неизплатени суми

ExxonMobil и ConocoPhillips, две други големи американски компании, също имат експертизата и финансовите възможности да помогнат за възстановяване на Венецуела.

Все пак и двете компании може да са били травматизирани от предишния си опит там.

Бившият венецуелски лидер Уго Чавес национализира активите на Exxon и Conoco около 2006 г. Докато Chevron решава да остане и работи с Каракас, Exxon и Conoco напускат и им се конфискуват активите.

Conoco все още се опитва да възстанови около 12 милиарда долара от предишната национализация, а ExxonMobil търси почти 2 милиарда долара, според Reuters.

„Венецуела е страната, срещу която са заведени най-много дела за експроприация. Това означава, че началният рисков премиум там е много висок,“ каза Палациос, бившият изпълнителен директор на Citgo, който сега е временно директор на изследвания и управляващ директор по финансиране на енергийната трансформация в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет.

Exxon се фокусира върху разработването на големи нефтени находища в близкото Гвиана, която за няколко години премина от почти никакво производство на нефт до изпреварване на Венецуела.

„Венецуела не е единствената възможност — дори в Латинска Америка,“ каза Палациос.

 Източник: CNN

Кирил Пламенов