Харизахме 33% от находището си на газ в Черно море на Турция

     Докато общественото внимание отново е приковано към една вехта до скъсване история, тихомълком и почти незабелязано Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата по лиценза за проучване на газ и нефт в проучвателния блок "Хан Тервел" в българската акватория на Черно море, на Турция в лицето на турската държавна петролна компания "TPAO".

Това вече не е политическа интрига.

Това е стратегическо решение!

Решение, което засяга енергийната политика, националната сигурност и бъдещето на България.

Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата на лиценза за проучване на газ и нефт в нашето Черно море, на Турция!

Ето това е скандална новина, удобно изместена от "старата манджа" за черепи и "подкупи"!

И тук започват въпросите.

Защо е избрана точно турската държавна компания?

Имало ли е други потенциални партньори и желаещи да придобият това право?

Какви критерии са използвани от Радев и правителството му, при вземане на това решение?

Какви точно са били мотивите на Министерския съвет?

Къде е анализът на ползите?

Къде е анализът на рисковете?

Защо обществото не беше информирано предварително?

Защо нямаше публично обявяване, обсъждане и публична защита на това решение?

И тук идва още едно съвпадение, което заслужава отговори от страна на Румен Радев.

Почти по същото време беше обявено 15-месечното "замразяване" на широко критикувания договор с турската фирма "БОТАШ" - договор, който натоварва България с огромни фиксирани плащания в размер на над $500 000 дневно, за резервиран капацитет, който България на практика не ползва.

Плащаме по $500 000 дневно на турците, за... нищо!

И е напълно естествено да се зададат въпроси.

Има ли връзка между двете решения - това за "замразяване" на договора "БОТАШ" и това за предоставяне на Турция, на 33% от правата за проучване на газовото ни находище в Черно море?

Водени ли са преговори по по-широк пакет от въпроси между София и Анкара?

Поети ли са допълнителни ангажименти към Турция и ако да - какви?

Или пък това действително е просто... съвпадение?

Ако е така - защо никой от управляващите не го обяснява?

Защо Румен Радев мълча и продължава да мълчи?

Защо обществото трябва само да гадае?

Румен Радев ли е слуга на народа или обратно - народът му е "рая"?

В демократичната държава, стратегическите решения не се прикриват зад мълчание.

Те се защитават открито и с факти!

С мотиви!

С прозрачност!

За стратегическите решения се дължат отговори!

А, когато липсват убедителни публични обяснения и отговори, недоверието е неизбежно.

Ето, защо обществото има право да знае :

Кой предложи и внесе това решение, тези 33% да бъдат прехвърлени на Република Турция?

Кой го подкрепи?

Какви експертни становища са изготвени в тази връзка?

Каква е оценката за отражението върху националната сигурност?

Каква е дългосрочната стратегия на правителството на Румен Радев за Черно море?

Това не са партийни въпроси.

Това са държавнически въпроси.

Черно море не принадлежи на което и да е правителство!

Черно море не принадлежи на Румен Радев и фамилията му!

То принадлежи на България!

И всяко решение, което засяга стратегическите интереси на страната, заслужава не мълчание и високомерие, а пълна публичност, ясни мотиви и политическа отговорност!...”

Борислав Недев