Играта на белите якички 3

Батко и братко е една история, от която много хора направиха капитал. Става дума за двамата роднини, които си раздавали поръчки покрай пътния фонд при кабинета Станишев.

Истината е, че първата история тип Батко и братко всъщност ви я разказахме в миналия брой – батко започва ненадейно работа в предприятие за приватизация, което за по-евтино се купува от РМД 3 месеца по-късно. РМД-то е финансирано от братко му, който не след дълго става и собственик на завода.

Случаят е съвсем действителен, с уникален завод на име Каолин – комбинат, подценен поне 10 пъти при продажбата си от кабинета Костов в полза на бели якички от т.нар. кръг Агнешките главички, сформиран около виден депутат от тогавашното СДС. 

Така че онези батко и братко, които бяха надушени от ОЛАФ, всъщност не са нищо друго, освен последователи на първопроходците. Които пък, за да е по-забавно шоуто, изтипосаха пътните братя в своя вестник Капитал. Че даже взеха и награда за журналистика по този повод. Нищо, че истинският откривател на пътните Батко и братко е вестник 168 часа. Ето на това му се казва журналистическа етика!

За разлика от пътните Батко и братко, каолиновите явно имат намерение да влязат в политиката. Журналисти от групата на Капитал и техни приятели са сред основателите на политическата партия Зелените, което е прекрасно – активни млади хора с гражданска екопозиция. Сигурно сте чували за тази партия. Но, уви, не по екологични причини.

Тя не се притеснява и не се бори срещу факта, че Кремиковци продължава да трови 2 милиона софиянци абсолютно незаконно, понеже няма разрешително от РИОКОЗ. И ние знаем защо Зелените са пас – финансист, близък до кръга Капитал, защитава интересите на облигационерите. Това са държателите на частния дълг на комбината. Те искали да вземат за своите 700 млн. 81% от собствеността на гиганта, съобщиха медиите. Нищо, че Кремиковци дължи на държавата над 2 милиарда под формата на осигуровки, сметки за газ и ток, за превоз и други екстри.

Зелените не се борят и срещу други активни и мощни замърсители на природата. Но пък са срещу чистата енергия. Да, точно такава според еврокритериите е ядрената. Една от техните активистки се изфука чак в Германия, че въпреки световната й неизвестност някакви тайнствени руснаци я следели само защото била против АЕЦ Белене.

В писмо на Зелената партия – автентичната екологична организация, която вече 20 години се бори за природата, въпросната дама бе обвинена в много грехове, включително финансови.

Резултатът от дейността на госпожата е налице – РВЕ се отказа от проекта Белене, в който имаше 49%, след като съвсем неотдавна бе потвърдила, че въпреки кризата ще инвестира в България. Става въпрос за милиарди, които държавата България изгуби. Понеже атомната енергия е много по-евтина от вятърната, в която сега инвестират белите якички.

Сега ще е много по-трудно да се привлече чуждестранен инвеститор за проекта Белене. Освен, че имаме чудесен дипломатически пробив - Германия ни би плющящ икономически шамар. Накрая като нищо загадъчен американски вложител, за който лобирала група бели якички ще “спаси” положението. Или проект просто няма да има. И нека това се знае!

Интересно е също да сме наясно, че Каолин, с който започнахме нашата история за батковците и братковците би трябвало също да бъде мишена за т.нар. Зелени. На адрес ssstto.blog.bg/novini/2009/06/03/kak-ivo-prokopiev-trupa-pari-v-dimitrovgrad.343551 ще намерите интересна информация за начина, по който таткото на ПП Зелените замърсява природата. Ето какво пише блогърът, който прилага и снимки “от местопрестъплението”: “Олигархът с конско лице Иво Прокопиев е твърде зает да трупа пари ,за да забележи, че ще разбие нечия човешка съдба с подкрепата на металните си чудовища за трошене на варовик, които буквално пред пред прага на нечии дом вдигат прах и шум. Ако преработвателната инсталация за варовик на фирма Каолин граничеше с гнездо на усойници или ушати сови, поне  десетина екопартии щяха да си изпотрошат краката да ги спасят, но  това са просто хора, които не попадат в графата "околна среда", а в "замърсители на околната среда" и колкото по-малко от тях, толкова по-добре". 

Защо пишем всичко това ли? Ами, за да е ясно дали, когато нещо звучи хубаво, както името на ПП Зелените, зад него не се крие грозна тайна.

Толкова фалшиви герои е имало в нашата политическа история през последните 20 години, че сме длъжни да известим на хората за поредните, които се задават. И за интересите, които ги вдъхновяват, разбира се. Защото политиката по света и у нас не е нищо друго, освен продължение на икономиката с други средства.