Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията двойно по-бързо

Ненавременно присъединяване на България към еврозоната ще ускори трайно покачването на цените и носи риск от разхлабване на фискалната дисциплина

Забавяне на икономическия растеж през тази година, заради изчерпване на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството предвижда Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на брутния вътрешен продукт да бъде 3.5%, значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда (графика 1).

„С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането на паричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г.

Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено усвояване на средства от ЕС по Националния план за възстановяване и устойчивост на България ще започне през 2023 г.“, коментират от Института.

Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност спрямо прогнозираната от кабинета (графика 2). Успоредно с това се очаква и по-слабо възстановяване на