In memoriam: Изпратиха Константин Павлов в последния му път

Константин Павлов беше човек от друга планета-планетата на поезията, на достойнството и почтеността, каза в траурното си слово художникът и близък на приятел на поета Светлин Русев, предаде репортер на БГНЕС.

Той се заиграваше през целия си живот със смъртта, но сега успя да я изиграе - тя при болното му тяло, но духовността му остава тук, при нас, каза още Русев. Стотици интелектуалци изпратиха в последния му път едни от най-забележителните творци на България. За него режисьорът Людмил Стайков каза, че той е единственият, който с почтеността си не е позволил да бъде използван от различни конюнктури на времето. Всички са досегаеми за смъртта, а малцина за безсмъртието. Константин Павлав е един от тях, просълзен завърши Стайков, който беше режисьор на един от най-забележителните филми по сценарий на Константин Павлов "Илюзия". Сред хората дошли да отдадат последна почит на поета беше и президентът Георги Първанов, цялото ръководство на културата, начело с министър Стефан Данаилов. Като за последно големият поет "събра" хора, които едва ли биха били заедно, разделени от от десетки години с различните си убеждения и различната си гледна точка към времената, в които е живяла и живее България. Само той, големият поет не стана подвластен на силите на деня и винаги гледаше с насмешка на всички, завладени от амбиции. Не криеше ранимостта си, каза Светлин Русев, но и забраняван да издава продължи в киното с огромния си талант и дълбочина. Пред тленните останки на Констанитн Павлов се поклониха и Валери Петров, Любомир Левчев, Едвин Сугарев, Йордан Василев, литератори от различни поколения, между които и такива, които в студентските си години са чели поета, разменяйки си изписани листове с неговата поезия.

Хората на киното дойдоха на траурното събитие и с носталгията на спомена от блестящите му драматургични текстове, които станаха основа за едни от най-добрите филми в киното и телевизията. Художниците се поклониха мълчаливо, защото и те като Светлин Русев приживе оцениха принудителното мълчание на Константин Павлов, причинено от болестта. Вече издаван в прекрасно оформени издания Константин Павлов благо се усмихваше на премиерите на книгите си и с лявата си ръка с разкривени букви пишеше само своето К.П. с достойнство и любов. Остави ни прекрасното си творчество и наистина извънземната си почтеност и куража да бъдеш до край верен на духовността като морал. /БГНЕС