Индия ще ръководи БРИКС през 2026 г. на фона на турбуленции от ерата на Тръмп

Индия пое председателството на БРИКС на фона на широки интервенции от администрацията на Доналд Тръмп, които имат значителни геополитически последствия по целия свят.

На 12 декември Бразилия официално предаде председателството на групата на Индия по време на срещата на специалните пратеници на БРИКС в Бразилия. Специалният пратеник на Бразилия, посланик Маурицио Лирио, символично предаде чука на председателството на индийския си колега, посланик Судхакар Далела, като отбеляза, че този предмет символизира както устойчивостта, така и дълбоките корени на сътрудничеството, които обединяват страните от групата.

Далела подчерта, че приоритетите на групата по време на индийското председателство ще останат водени от фундаменталните принципи на непрекъснатост, консолидация и консенсус, „като същевременно ще бъдем чувствителни към възникващите глобални развития и променящите се приоритети на Глобалния юг.“

Присъединяването на Индия идва в момент, когато групата БРИКС се надява да разшири своето присъствие. Председателството през 2026 г. ще бъде наблюдавано внимателно, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп открито е изразил неприязън към БРИКС.

Докато Ню Делхи поема председателството на блока, страната все още води преговори за търговско споразумение с Вашингтон. Разговорите са трудни, откакто Тръмп наложи 50% мито върху индийските стоки – половината като наказателна мярка за покупките на Индия на руски петрол.

Венецуелският фактор

Поемането на председателството на БРИКС от Ню Делхи в новата година съвпадна с внезапна операция на американските сили над венецуелската столица Каракас, при която бяха отвлечени президентът Николас Мадуро и съпругата му.

Това предизвика остри международни осъждания, особено от страните от БРИКС – Китай, Бразилия и Русия.

Индия беше предпазлива в реакцията си, но като държава с председателството на БРИКС, Ню Делхи ще трябва да играе трудна роля на баланс по такива въпроси.

Венецуелската операция също предоставя на страните от БРИКС възможност да поставят въпроса за възприеманата неуспешност на глобалното управление, като се позовават на Организацията на обединените нации.

БРИКС с Индия на ръководен пост е по-добре оборудван да се справи със сложността на създаването на нов търговски ред, отколкото по-доминантен и настойчив Китай, от гледна точка на антагонистичните САЩ.

Основната задача на Индия е да ръководи икономическата и политическата мандат на блок с такива огромни размери. В същото време страната трябва да се стреми да балансира геополитическите сложности при взаимодействие с глобални сили, чиито интереси обхващат различни сфери – от икономика и технологии до енергетика и критични минерали.

Заплахите на Тръмп

През юли миналата година Тръмп заплаши с допълнително 10% мито за страни, които се присъединяват към БРИКС. „Всяка страна, която се присъедини към антиамериканските политики на БРИКС, ще бъде облагана с ДОПЪЛНИТЕЛНО 10% мито. Няма да има изключения от тази политика,“ каза Тръмп в публикация в Truth Social.

Президентът на САЩ не посочи конкретна политика на групата, която да оправдае обвинението му в „антиамериканска“ позиция.

Обвинението, междувременно, последва след като лидерите на блока критикуваха митническите политики, наричайки ги „неоправдани едностранни протекционистки мерки, включително безразборно увеличаване на реципрочните мита.“

През август 2025 г. Тръмп наложи 25% наказателно мито върху повечето индийски вноси поради продължаващите покупки на руски петрол от страната. Това мито беше добавено към вече съществуващите 25%, наложени по-рано.

През юли Тръмп издаде указ, налагащ 40% адвалорен данък върху вноса от Бразилия, увеличавайки общото мито върху повечето бразилски продукти до 50%. Митата бяха наложени като наказание за Бразилия за преследването на бившия ѝ президент и съюзник на Тръмп Жаир Болсонаро по обвинения за преврат. През ноември обаче Тръмп премахна 40%-овите си мита върху бразилски храни, включително месо, кафе, какао и плодове, правейки ефективен обрат по някои мита, които увеличиха цената на храните в САЩ. Например Бразилия доставяше една трета от кафето, използвано в САЩ, а след митата цените на дребно на кафето в САЩ се повишиха с над 40%.

Търговията като инструмент

Няма съмнение, че търговията ще бъде в центъра на БРИКС в настоящия геополитически контекст, докато страните по света преследват собствените си интереси, особено в областта на енергетиката и критичните минерали.

Това е важно и предвид факта, че самият Ню Делхи преследва споразумения за свободна търговия с десетки страни или търговски блокове. През 2025 г. Индия подписа три споразумения за свободна търговия с Обединеното кралство, Оман и Нова Зеландия.

Ходът на Индия се разглежда като опит за диверсификация от основния ѝ износен пазар – САЩ. За много страни, сблъскващи се с мита, това е вероятен индикатор за бъдещето.

„Ако САЩ затворят пазара си за Индия чрез високи мита, Индия ще трябва да намери други места за продажба на износа си – както Русия намери друг пазар за своята енергия. Индия ще продава износа си – вече не в САЩ – а на останалите страни от БРИКС,“ предупреди водещ американски икономист.

Това може да бъде вероятна траектория за страни извън блока, засегнати от редица мита.

Докато технологичните войни, митата и санкциите доминират в ерата на Тръмп, Глобалният юг ще трябва да преследва споразумения за свободна търговия и двустранни пактове, за да получи достъп до повече търговски възможности. БРИКС може да бъде перфектна платформа. През май 2025 г. членовете на БРИКС обновиха Стратегията за икономическо партньорство БРИКС 2030 и одобриха Декларация на БРИКС за реформа на СТО и укрепване на многостранната търговска система.

Според групата реформата е необходима, за да отрази трансформациите на глобалната икономика, тъй като Бразилия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Китай, Египет, Обединените арабски емирства, Етиопия, Индия, Индонезия, Иран и Русия представляват 39% от световната икономика и 24% от международната търговия. Декларацията изрази загриженост относно увеличаването на едностранните мита и немитническите мерки, тъй като те изкривяват търговията и са несъвместими с правилата на СТО.

Влиянието на БРИКС

Днес, взети заедно, БРИКС обхваща повече от една четвърт от световната икономика и почти половината от световното население. През 2024 г. БРИКС достигна 4% растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), докато световният растеж беше 3,3%. Комбинираният БВП на единадесетте страни членки на БРИКС се очаква да надвиши световния среден показател през 2025 г., според доклад на МВФ за световната икономическа перспектива, публикуван през април. Данните прогнозират, че групата ще достигне 3,4% БВП, докато световният среден показател ще бъде 2,8%.

Колективният размер на икономиките на БРИКС вече е по-голям от този на Г7.

Дялът на БРИКС в световния БВП, измерен в щатски долари и коригиран чрез паритета на покупателната способност (PPP), се увеличи от 33% на 38% през 2024 г., а дялът му в световния износ на стоки – от 20% на 23%.

За същия период, за разлика от тях, Г7, включваща САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Обединеното кралство, представляваше едва 10% от световното население, 29% от световния БВП, измерен в PPP-коригирани щатски долари, и 29% от световния износ на стоки.

Това е твърде голям фактор, за да бъде игнориран.

Най-голямото разширяване на БРИКС беше през 2024 г., когато Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства присъстваха на първия самит като пълноправни държави членки в Казан, Русия.

Индонезия официално се присъедини като пълноправен член в началото на 2025 г., ставайки първият член от Югоизточна Азия.

Точно този ресурс Индия ще се опита да използва като начин за диверсификация на глобалните търговски механизми след американските мита. Режимът на мита, наложен от администрацията на Тръмп, повлия на възгледите на много страни за диверсификация от САЩ като основен търговски партньор.

Митата на САЩ също накараха икономистите да призовават БРИКС да замени „авторитарната американска международна финансова система“.

Председателството на Индия в БРИКС може да помогне да се привлече много страни към групата като необходимост в контекста на митата. Целта ще бъде да се повиши икономическият потенциал на такъв колектив от страни и да се изградят подходящи механизми за финансово, търговско и икономическо сътрудничество.

Индия ще трябва да осигури баланс между различните интереси, като същевременно избягва дипломатически мини, които биха могли да разгневят големите световни търговски сили, особено САЩ. Интересното е, че администрацията на Тръмп вижда Китай като основен икономически съперник на САЩ, а не като военен конкурент.

Пламен Валентинов