ИПИ представи своя „Алтернативен бюджет“ – 2027 г.

Презентация на Алтернативен бюджет на ИПИ – 2027 г.

ИПИ: България остава в спиралата на високите дефицити – изходът изисква реформи, не нови данъци

Алтернативен бюджет 2027 предлага таван на разходите от 38% от БВП, съкращаване на заетостта в обществения сектор със 100 хиляди души и мащабна програма за приватизация и частни инвестиции.

София, 03 ноември 2026 г. – България е изправена пред опасността от десетилетие на бюджетни дефицити, ускорено натрупване на дълг и все по-голям натиск за повишаване на данъците. Това е основното предупреждение на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представя своя „Алтернативен бюджет 2027 – Изход от спиралата на дефицитите“.

Проблемът не е в приходите, а в разходите. През последните 25 години бюджетните приходи се движат устойчиво около 36-38% от БВП, докато публичните разходи вече надхвърлят 40%. Правителственият план предвижда дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г. въпреки предложените нови приходни мерки, които ще натоварят икономиката с близо 2 млрд. евро.

Цената на отлаганите реформи расте. Според представените бюджетни прогнози държавният дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г., а разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до близо 1,8 млрд. евро през 2028 г.

ИПИ предлага различен път – фискална дисциплина без увеличаване на данъците:

• Разходи до 38% от БВП и публичен дълг до 30% от БВП. Ясни законови ограничения вместо постоянно разширяване на държавните ангажименти.
• 100 хиляди по-малко заети в публичния сектор за три години. Правило 20/10 (до 20% от всички наети да са в публичния сектор и разходите за персонал да са до 10% от БВП), окончателно премахване на автоматичния ръст на заплатите и намаляване на разходите за персонал с 1,5-2% от БВП.
• Реформа на социалните плащания и субсидиите. Спиране на програмата за лични асистенти, като част от ресурса се използва за услуги за подкрепа, а не пари на човек. Повече подкрепа за действително нуждаещите се и прекратяване на финансирането на неефективни дейности.
• Приватизация през фондовата борса. Публично предлагане на дялове в БЕХ, ББР, „Български пощи“, ДКК и други държавни дружества, както и приватизация на „Топлофикация София“.
• Частни инвестиции в инфраструктура за поне 2% от БВП. Концесии за транспортна свързаност, железници и пристанища, с особен фокус върху Северна България. Така поне част от спестяванията ще може да финансират многогодишни провалени инициативи.
• Повече ресурси и отговорност за общините. Преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък и нов модел за финансиране на местни инвестиции за над 4 млрд. евро.

Алтернативният бюджет предлага и реформи в образованието, здравеопазването и съдебната власт, които заменят автоматичното финансиране на структури и щатове с повече отчетност, измерими резултати и ефективност.

Предупреждението на ИПИ е ясно: икономическият растеж не може безкрайно да разчита на потребление, кредит и бюджетни дефицити. България вече отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързото увеличение на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.

Изборът е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.

Пълните предложения са представени в „Алтернативен бюджет 2027“ на Института за пазарна икономика.