Истински козунак в Етър край морето, кръстен на храст и скалите 3-ма братя: Тайната на Айтос

Освен с Ева и Гого от Тоника и Панайот Панайотов - момчето, което говори с морето, Айтос има още много с какво да се похвали - не е просто град, през който минаваше пътят за Бургас, а сега останал извън борда на магистралата - още една причина да бъде посетен и да бъдат подпомогнати местните хора и бизнеса им. Затова го предлагаме в рамките на кампанията ни Българските дестинации за българските туристи като чудесна идея за поне полудневна разходка по Великденските и майските празници - общо две почивни седмици, разделени на три порции, които предстоят.

Който има страст към историята, патриотизма и старата архитектура, занаятите и хубавата традиционна кухня, със сигурност ще бъде привлечен от Генгер. Това е етнографският комплекс - една от тайните на Айтос. Той изглежда по-добре от Етъра, защото е по-компактен и по-неизвестен. Комплексът носи името на т.нар. Айтоски генгер - вечнозелен и кичест храст- още една забележителност на този малък, а също и малко познат град.

По време на разходката из махалата със старите къщи, освен да хапнете в битовия ресторант, можете да заинтригувате децата си с представянето в автентична обстановка на местните занаяти. Изделията им от глина от векове са се радвали на пазар из цялото Средиземноморие.

И майсторът в грънчарската работилница, също кръстена Генгер, е истински пряк потомък на най-стария грънчар от района. Занаятът се е предавал от поколение на поколение с векове. И досега той работи със старите инструменти, с типичното колело, на което прапрадядовците му са правели своите изкусно изработени съдове. Могат да се видят отделните етапи на производството и крайните продукти - посуда за чудо и приказ.

В комплекса има и майстор - медникар, изработващ съдове - особено за кафе, но също високи чаши, цели сервизи, подноси и т.н. в старовремски стил - всичките уникати. Инструментите, които използва са от 19-и век. Всеки може да опита и сам да създаде съд.

В Генгер има и ателие за приложни изкуства, където се изработват български, не приличащи на наши китайски, сувенири. те са изработени от различни материали. От страна не само на чуждестранните гости, колкото и да се редки, има подчертано внимание към везмото и бродерията в роден стил.

Още по-интересно е кошничарското ателие. Да, Айтос не е Антиб, но и тук майсторите са достатъчно сръчни, както колегите им в други приморски райони на Европа и радват посетителите с изкуството.

Може би най-търсен от занаятчиите е хлебарят. И без да са участвали в кулинарно телевизионно състезание, майсторите на работата с тесто замесват ръчно и сами изпичат насъщния по стара българска технология в старовремска пещ. Освен хляб, естествено правят и други традиционни изделия като краваи и погачи. Сега най-актуални са козунаците, които също са ненадминати и с дъхавия вкус на детството. Не на консервантите, с които ни блъскат с опакованите изделия за Великден.

За децата най-интересна е автентичната етнографска възрожденска къща, която пресъздава бита на заможно семейство от Айтос от 18-19-и век.

За награда след обиколката, всички минават през ресторанта с винарна в традиционен стил, в чиято механа може да се направи хубава дегустация не само на вино. Има и кафене в старовремски стил.

За да слегне храната, направете разходка до уникалния природен феномен само на 1 км от Айтос - Тримата братя. Това са три великански скали в ансамбъл. Със скалната група естествено е свързана и местна легенда за тримата братя - борци срещу поробителите. Стъпките на юнаци били толкова дълбоки, че под тях се оформили вдлъбнатините, дали на местността в подножието на чудните камъни името Казаните.

Именно в нея ще намерите защитеното растение, с което започнахме разказа си - Генгер, известно и като Айтоски клин или Бодливо сграбиче.

Пламен Веселинов