Иво Христов към Мария Габриел: Опростете процедурите

Г-жа Габриел трябва да убеди българското правителство и премиер, че бъдещето не минава през асфалтовите магистрали, а през магистралите на знанието.

Какви мерки смята да предприеме г-жа Мария Габриел, за да стимулира професионалното развитие на европейските изследователи и да бъде овладяно "изтичането на мозъци" - принудителната вътрешна миграция в рамките на Съюза поради безпаричие, както и тази извън ЕС - в посока САЩ и други държави.

Това е едно от питанията, които българският евродепутат Иво Христов отправи към Мария Габриел по време на снощното ѝ изслушване в Европейския парламент.

"Имате ли стратегия за укрепването на източноевропейските университети – в момента има повече български студенти зад граница, отколкото у нас? Това рискува да създаде образователни гета за хората в определени региони на континента", коментира още Христов.

"Надявам се г-жа Габриел, която познава проблемите на българската наука и образование, да стори необходимото като комисар, за да спре паническото евакуиране на младите от България. Тя трябва да намери механизмите и да убеди собственото си правителство и премиер, както и съпартийците си, че бъдещето не минава през асфалтовите магистрали, а през магистралите на знанието", каза българският евродепутат, който е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП.

По думите на Христов изпълнението на сегашната програма "Хоризонт 2020" показва, че съществува огромна пропаст между старите и новите държави членки по успеваемост на проекти и усвоени средства.

"Един от основните проблеми на европейските програми за научни изследвания и иновации са сложните процедури по кандидатстването. Това създава допълнително неравенство между държавите, като фаворизира тези, които добре са усвоили процеса, за сметка на тези с по-малко опит. Как ще опростите процедурите и как ще гарантирате, че програма "Хоризонт Европа" ще стане по-приобщаваща, като достигне до по-широк кръг бенефициенти?", попита още Иво Христов.

Евродепутатът обърна внимание и на конкретните мерки за подпомагане на научната общност в държавите от Източна Европа.

Една от възможностите за намаляване на разликата в заплащането на учените в Европейския съюз, според Христов, е да бъдат инициирани законодателни мерки, в тясно сътрудничество със съответните министерства в държавите членки.