Извършиха първия в света аорто-коронарен байпас без отваряне на гръдния кош

В Съединените щати беше осъществена пионерска и революционна медицинска интервенция – първият в историята аорто-коронарен байпас, извършен без отваряне на гръдния кош. Пациентът, 67-годишен мъж, е бил в непосредствена опасност за живота заради тежко сърдечно заболяване и редица придружаващи състояния, съобщава fanpage.it. Процедурата е реализирана от лекари от Националните здравни институти на САЩ (NIH) и Университета „Емори“ в Атланта.

За първи път в историята на медицината аорто-коронарен байпас е извършен чрез минимално инвазивна техника, без класическа операция на отворено сърце. Медиците са използвали метод, наречен VECTOR (ventriculo-coronary transcatheter outward navigation and re-entry), който е позволил преодоляване на запушване на лявата коронарна артерия, причинено от натрупване на калций върху биопротеза на клапа, нуждаеща се от подмяна. Интервенцията е напълно успешна, а шест месеца по-късно пациентът не показва никакви признаци или симптоми на коронарна обструкция, което позволява тя да бъде определена като пълен успех. Лекарите подчертават, че от тази процедура потенциално биха могли да се възползват и много други пациенти.

Иновативният байпас е извършен от екип на Центъра по структурна и клапна кардиология към университетската болница „Емори“ в Атланта и от Кардиоваскуларната секция на Националния институт по сърце, бели дробове и кръв към NIH, в сътрудничество с болница „Сейнт Франсис“ и кардиологичния център в Розлин. Медицинският екип е ръководен от проф. Кристофър Дж. Брус. Пациентът е бил подложен по-рано на транскатетърна подмяна на аортна клапа (TAVR) – процедура, която в редки случаи може да доведе до запушване на коронарна артерия, включително вследствие на калциеви натрупвания.

67-годишният мъж е имал дълга история на сърдечни операции, сърдечна и бъбречна недостатъчност и други здравословни проблеми, които са изключвали възможността за стандартна операция на отворено сърце – обичайния метод за извършване на аорто-коронарен байпас. При стандартната практика интервенцията се прави чрез надлъжна стернотомия и може да бъде със или без използване на машина сърце–бял дроб, в зависимост от състоянието на пациента.

В конкретния случай ситуацията е била особено сложна, тъй като увредената клапа е била разположена изключително близо до устието на лявата коронарна артерия. Стандартната процедура по подмяна е носела висок риск от прекъсване на жизненоважния кръвоток и фатален изход. „Нашият пациент имаше дълга история на предишни интервенции, съдови заболявания и други утежняващи фактори, което правеше операцията на отворено сърце напълно невъзможна. В подобен случай наличието на минимално инвазивна алтернатива е от решаващо значение“, заяви д-р Адам Грийнбаум, един от лекарите, участвали в интервенцията.

За да се преодолеят тези ограничения, екипът решава да приложи техниката VECTOR – подход, използван първоначално във ветеринарната медицина. Тя позволява извършване на аорто-коронарен байпас чрез катетри и специализирани инструменти, въведени до сърцето през кръвоносните съдове на краката.

„Макар този начин на достъп да не е нов, това, което авторите на изследването правят със своите инструменти, след като достигнат до сърцето, е напълно иновативно“, се посочва в съобщение на NIH. С опростени думи, лекарите прокарват проводници и катетри през артериалните разклонения и сърдечните структури, създават контролирани отвори за заобикаляне на запушванията и оформят нови пътища за кръвния поток, осигурявайки ефективно кръвоснабдяване.

Тази сложна минимално инвазивна техника не е лишена от рискове, но дава шанс за лечение на пациенти, при които стандартните хирургични методи са неприложими. „Изключително удовлетворяващо беше да видим как този проект стигна от идеята, през експериментите при животни, до клиничното приложение – и то за сравнително кратко време. Малко са местата в света, които могат да постигнат подобна бързина и успех, както NIH в сътрудничество с нашите партньори от „Емори“, коментира проф. Брус.

Подробностите за този пионерски медицински пробив са публикувани в специализираното научно списание Circulation: Cardiovascular Interventions.

Наталия Каменова