Кабинетът изхарчил 11 млрд. лв. през декември, но дефицитът е 2.8%

Кабинетът е направил мащабни разходи през декември – над 11 млрд. лв. и леко е превишил заложения дефицит в Бюджет 2023 (с около 800 млн. лв.). Бюджетът е приключил годината с дефицит от 2.8% или 5.4 млрд. лв., съобщи Министерството на финансите. Това е в рамките на допустимите в ЕС 3%, но е над заложените в консолидираната фискална програма за миналата година 4.58 млрд. лв. Обичайно МФ не допуска подобно превишение, но няма правен проблем с него и не се налага актуализация.

Декемврийските разходи от 11.4 млрд. лв. са с около 2 млрд. лв. повече от изхарченото през декември в предходните две години (2021 г. и 2022 г.), когато тогавашните правителства разходваха по 9.2 - 9.3 млрд. лв. в последния месец на годината.

По европейската методология дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2023 г. се води дори по-нисък – 2.2% от прогнозния БВП, уточняват от МФ.

По повод данните премиерът Николай Денков поздрави финансовия министър Асен Василев за постигнатите резултати в сряда преди първото заседание на Министерския съвет за 2024 г. "Бюджетният дефицит на страната е 2.2%., което е почти един процент по-малко от заложения в закона праг от 3% и три пъти по-малко от апокалиптичните 6-7%, с които населението беше плашено (от служебното правителство през март м. г. – б.р.)", каза Денков.

На 15 март миналата година тогавашният служебен финансов министър Росица Велкова изнесе доклад, в който се предупреждаваше, че едва ли не държавата е пред фалит. Тогава Велкова предложи налагането на еднократни данъци върху свръхпечалбите на частния сектор, за да се свие бюджетният дефицит за 2023 г. от над 11 млрд. лв. (6.9% от БВП) до около 5 млрд. лв. (3%) от БВП. Идеята обаче срещна отпор от всички посоки, а министърката бе разкритикувана за апокалиптичните прогнози. Смята се, че една от политическите цели на акцията на служебния кабинет е била да се обвини правителството на Кирил Петков за неразумната финансова политика точно преди предстоящите парламентарните избори. По същото време бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков прогнозира дори 10% дефицит, ако не се вземат мерки за затягане на разходите. В крайна сметка тези прогнози се оказаха крайно нереалистични.

"Като правителство ще продължим да работим за увеличаване на доходите, намаляване на неравенствата, превличане на инвеститорите и подобряване на всички държавни системи, от които зависи удобството на хората и качеството на живот. Не вярвайте на думи без аргументи независимо кой ги казва. Гледайте и оценявайте делата", каза Денков.

Предварителните данни на МФ, разпространени във вторник вечерта, не дават пълна яснота какво се е случило с бюджета през последния месец на годината, но част от показателите вече са ясни.

Гласуваният дефицит по консолидираната фискална програма – 4.58 млрд. лв., е превишен с около 800 млн. лв. Основната причина е, че държавата не получи втория транш от Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост (около 1.3 - 1.4 млрд. лв.), както се надяваше финансовият министър Асен Василев.

Друг проблем е неизпълнението на плана за ДДС, което МФ наскоро оцени на близо 1 млрд. лв. Във вторник вечерта МФ не съобщи колко е събраният ДДС към 31 декември, но според статистиката месец по-рано са събрани 14.7 млрд. лв. при гласувани за годината 17 млрд. лв.

Общите данъчно-осигурителни приходи са изпълнени малко под плана – ръстът им е с 5.6 млрд. лв. (11.9% повече от 2022 г.) при план за ръст от 6.4 млрд. лв., става ясно от данните на МФ.

"Подобрението от предходните месеци при ДДС от вътрешнообщностни придобивания продължи и през декември, с което до голяма степен изоставането в частта на приходите от косвените данъци от първото полугодие бе компенсирано (ДДС от сделки в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по изпълнението на данъка върху доходите на физическите лица и приходите от социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с около 14% спрямо 2022 г. и също отчитат изпълнение над 99%. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. не беше изцяло компенсирано и приходите, събрани от Агенция "Митници" през 2023 г. и се очаква те да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от събраните приходи през 2022 г.", коментира финансовото министерство.

Разходите също не са изпълнени на 100%, а на 97.9% от годишния разчет. Фискът е похарчил 72.5 млрд. лв. през миналата година, което е ръст от 9.6% спрямо предходната година, но е с 1.55 млрд. лв. под планираното за 2023 г.

Не е ясно в каква степен е изпълнена капиталовата (инвестиционната) програма, за която бяха заложени 8.1 млрд. лв. По данни към 30 ноември по това перо са похарчени 5.2 млрд. лв., което е солидно изоставане месец преди Нова година.

От съобщението на МФ обаче става ясно, че в последния момент правителството е предплатило 1.2 млрд. лв. за "авансиране" на общински проекти.

"Постигнатият по-добър дефицит на консолидираната фискална програма за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1.2 млрд. лв. на МРРБ за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план. След разхода от 1.2 млрд. лв. за аванси за общински проекти очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2.8% от прогнозния БВП", съобщава още МФ.

От обясненията не става ясно дали въпросните 1.2 млрд. лв. ще са допълнителни над вече заделените 1 млрд. лв. в Бюджет 2024 за общински проекти.

"Постигнатият дефицит ни даде възможност да отделим 1.2 млрд. лв. допълнително от предвидените пари в бюджета за тази година за проекти в общините. Това са средства, които всеки един ще може да усети в зависимост от това как ще бъдат разходвани в самата община", каза по този повод Николай Денков.

Източник: mediapool.bg