Какво се променя в училище от тази учебна година

Над 716 хиляди деца, от които 55 000 първолаци, прекрачват прага на общо 2300 училища в София и страната днес. Какво ново да очакват родителите на всички тези деца? Обобщаваме промените и предложенията за такива, които през последната лятна ваканция могат да претендират за почти рекорден брой.

Дигитални здравно-профилактични карти 

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата би следвало да имат електронен достъп до медицинската информация за учениците, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Тоест здравно-профлактичната карта става дигитална. Това не отменя прегледа при лекар на ученика.

Ако вече сте издали документа на хартия, не е проблем да го предоставите, той няма да бъде анулиран. Просто след 1 септември 2025 г. медицинските специалисти в детските градини и училищата вече имат дигитален достъп до нужната здравна информация, съхранявана в централизирана система. Някои от тях обаче все още имат нужда от съдействие, за да заработят с нея.

Медицинските специалисти няма да виждат всички лични данни, а само медицинската информация, отнасяща се до тяхната отговорност. Според ресорния министър Силви Кирилов това ще намали административната тежест за родителите и училищните медици. Засега обаче в лекарските кабинети все още отиват притеснени родители, които държат на хартиения документ.

НВО след 7-и и 10-и клас

През лятото от просветното министерство представиха предложения за промени в националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас – на изпита по математика да има интегрални задачи, които изискват базови умения по природни науки.

Както досега, тези изпити ще се полагат в края на 4-ти, 7-и и 10-и клас. При изпитните формати за четвъртокласниците няма промяна спрямо тези от миналата година. Същите остават и тези по български език и литература за седмокласници и десетокласници. 

Преди дни МОН представи примерни задачи за националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас по математика. От тях става ясно, че в тестовете ще има по шест задачи от природни науки. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от НВО ще бъде 24 за 7-и клас и 18 за 10-и клас.

Времето за работа ще бъде увеличено с 15 минути за седмокласниците, тоест изпитът ще бъде с обща продължителност от 180 минути, и с 30 минути за десетокласниците, тоест общото им време ще е 120 минути.

Шестте задачи от природни науки ще включват базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, както и човекът и природата за седмокласниците, посочват от МОН.

От учениците няма да се изискват сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети, а решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни и занапред в живота, уверява и ресорният министър Красимир Вълчев. Въпреки уверенията му сред родители и деца все още има известна тревога.

Ваканциите – без „разкъсване“

За да няма разкъсване на ваканциите, когато има работен ден между събота и неделя и официален почивен ден, въпросният работен ден вече ще е почивен за учениците. Пример за това е 2 март 2026 г., който ще бъде неучебен.

Първата по-дълга почивка за учениците ще бъде около Деня на народните будители. Неучебни ще бъдат дните от 31 октомври до 3 ноември включително, което ще осигури на децата кратка есенна ваканция.

Коледната ваканция ще започне на 24 декември и ще продължи до 4 януари включително. Така учениците ще се завърнат в класните стаи на 5 януари.

Почивката между двата учебни срока също е фиксирана. Тя ще бъде три дни – от 31 януари до 2 февруари включително.

Пролетната ваканция е с различна продължителност за отделните класове:

За учениците от 1-ви до 11-и клас тя ще бъде от 4 април до 13 април.

За зрелостниците в 12-и клас почивката ще започне по-късно, на 8-и април.

В утвърдения график е предвиден и допълнителен неучебен ден на 2 март, понеделник. Той ще бъде слят с националния празник 3 март, което ще формира четиридневна почивка за учениците – от 28 февруари до 3 март включително.

Дните, в които се провеждат матурите, също са неучебни за останалите ученици. Датите за държавните зрелостни изпити са:

20 май – задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература.

22 май – втори задължителен държавен зрелостен изпит.

По-късно започване на учебния ден

Новост е и по-късното започване на учебния ден в някои училища в страната, за което министър Красимир Вълчев неведнъж призоваваше тази година.

По думите му той е призовал и училищните ръководства да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва учебният ден. Част от училищата, в които не се учи на две смени, са взели решения за по-късно започване на учебните часове.

У нас общо 226 училища, от които над 80 в София, все още са на двусмемен режим. Тече втори етап от програма за строеж, пристрояване и построяване на училища, при приключването на която учебните заведения на двусменен режим ще намалеят до 180 по думите на Вълчев.

Без телефони в часовете 

Много се говореше през лятото и за забраната на телефоните в училище. Макар темата да се приема емоционално от учениците, на практика и в момента има забрана за използването на мобилните телефони в час. За да се стигне до реалната им забрана, трябва да бъдат приети промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Очаква се те да бъдат разглеждани през ноември.

С тях се предвижда мобилните телефони да могат да се използват само за образователни цели, при медицински нужди и за други извънредни ситуации. Използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения, се посочва в мотивите.

В момента системата от санкции е такава, „че кара учителите да се въздържат от наказания за учениците“, коментира преди ден ресорният министър пред БНР.

Математическите гимназии стават специализирани

В Закона за предучилищното и училищното образование, който ще бъде гледан в зала през ноември, се предвижда също математическите гимназии да станат специализирани. 

Идеята е да се подкрепят младите таланти в областта на математиката и природните науки. Математическите и природо-математически гимназии ще се преобразуват в специализирани и ще се приемат ученици още след четвърти клас.

Учениците в тях ще получат профилирана подготовка по математика и природни науки, но и ще могат да продължат обучението си без да кандидатстват отново след седми клас. Ако желаят, могат да кандидатстват в друго училище, а освободените места ще се запълват с нови ученици. Училищата ще могат да обявяват и допълнителен прием. 

Интензивна езикова подготовка по български език

Едно от значимите изменения в законопроекта е свързано с интензивната езикова подготовка по български език за децата, които не го владеят, включително и за тези, които се връщат от чужбина. Обучението ще се реализира под две форми - индивидуално за децата от първи до седми клас, които ще изучават езика в ускорена програма и постепенно ще се включат в клас с останалите ученици. За тези, които изобщо не знаят български, ще се организира подготвителен езиков клас. При недостатъчно добро владеене на българския език се дава възможност и за повтаряне на първи клас за тези деца.

Изучаване на религия – най-рано следващата есен

Идеята за предмета, който срещна немалка родителска съпротива, е да се казва "Добродетели и религии" и да не е задължителен. Освен това „нито едно дете няма да бъде принуждавано, въпреки волята му, да учи религия“, обяснява неуморно просветният министър в поредица от интервюта.

Той уточнява и че в момента има религия в някои училища - като свободноизбираем предмет. Освен това децата и сега учат за религиозните празници, както и религията в културен и исторически план. Такова обучение има и в останалите европейски страни, защити предложението си Красимир Вълчев.

Идеята е да се разшири достъпът до религията – да се предлага като предмет във всяко училище, но да не е задължителна. Ще има и час за възпитание в добро, който ще включва елементи на религията.

Според записаното в законопроекта се предлага въвеждане на задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности. Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за формиране на универсални човешки ценности - като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и други. По този предмет няма да се поставят оценки. 

Източник: Дарик