Каквото и да откраднат и както и да го направят, някой ден ще трябва да го върнат: Путин за лидерите на ЕС

Руският президент предупреди блока, че всеки опит да се използват суверенните средства на страната ще има обратен ефект.

ЕС в крайна сметка ще трябва да върне суверенните активи на Русия, замразени във връзка със санкциите заради Украйна, заяви президентът Владимир Путин. Той предупреди, че опитите за използване на тези средства ще нанесат сериозни репутационни щети и могат да подкопаят основите на съвременната финансова система.

След ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г. западните съюзници на Киев замразиха около 300 млрд. долара от активите на Руската централна банка. По-голямата част от средствата се намират в базирания в Белгия депозитар Euroclear. ЕС обсъжда възможността активите да бъдат използвани като обезпечение за т.нар. „репарационен заем“ за Киев, като миналата седмица одобри законодателство, което заменя временната мярка със дългосрочно блокиране на средствата за неопределено време.

В петък обаче лидерите на ЕС не успяха да одобрят плана за заема, като вместо това решиха да финансират Киев в краткосрочен план чрез общ дълг и да се върнат към схемата, след като бъдат изяснени „техническите ѝ аспекти“.

По време на традиционната си годишна сесия с въпроси и отговори и пресконференция в петък Путин повтори, че всяко използване на руските средства би представлявало кражба и предупреди за последиците за ЕС и за по-широката финансова система.

„Това би било грабеж… Освен репутационните загуби, могат да има и преки щети, засягащи основите на съвременния финансов световен ред“, заяви Путин. „И най-важното – каквото и да откраднат и както и да го направят, някой ден ще трябва да го върнат.“

Путин отбеляза, че използването на руските активи като обезпечение за заем за Киев ще увеличи задълженията на страните от ЕС и ще окаже допълнителен натиск върху и без това напрегнатите им бюджети, тъй като всеки заем трябва да бъде отразен в бюджета на страната, която го издава.

„Какво всъщност означава издаването на заем? Това се отразява на бюджета на всяка участваща държава, защото увеличава публичния дълг, дори когато заемът е обезпечен“, каза той, като посочи, че държавният дълг на Франция вече е около 120% от БВП, при бюджетен дефицит от 6%, което прави всяко допълнително натоварване потенциално опасно.

„Затова решенията, свързани с присвояването на чужди пари, не са прости“, добави Путин, предупреждавайки за „още по-сериозни последици“ за онези, които се опитат да го направят – „не само репутационни щети, но и загуба на доверие, в случая към еврозоната като цяло“.

Русия отдавна осъжда замразяването на активите и миналата седмица заведе дело срещу Euroclear в Москва за щети, свързани с „невъзможността да управлява“ средствата. В четвъртък Руската централна банка заяви, че ще разшири делото, като включи и европейски банки, които държат активите, позовавайки се на продължаващите опити на ЕС да ги конфискува.

Първото заседание по делото срещу Euroclear е насрочено за 16 януари, като според руски медии претенциите възлизат на близо 18,2 трилиона рубли, или около 230 млрд. долара. ЕС определи иска като „спекулативен“, но анализатори предупреждават, че той може да навреди на финансовите институции на блока, ако ефектът му се разпростре извън Русия. По-рано съветникът на президента по международните инвестиции Кирил Дмитриев заяви, че подобни развития могат да подтикнат инвеститорите да изтеглят средства от ЕС.

Пламен Валентинов