Малдивите на Киргизстан: Исък Кул (Фотогалерия)

Исък Кул е в Топ10 на езерата в света – дали второ, шесто или седмо, това не е от особено значение, защото то е богатството и морето на Киргизстан, а идват и гости от Узбекистан и Казахстан.

Пътят от столицата Бишкек е около 3 часа с кола по скоростното шосе, което е почти магистрала и позволената скорост е 90+10 км/ч. Първо се минава покрай 4 КПП с Казахстан – наблизо е бившата столица и най-голям град в мощната държава Аламати, а киргизите минават границата главно, за да си наточат евтин бензин – под 1 лв. в наши пари, а част от него и да препродадат. Някои го правят направо на пътя за езерото.

Всъщност, най-много покрай пунктовете са китайските ТИР-ове, претоварени с автомобили – оттук минава пътя на автовозите, снабдяващи не само Киргизстан и Казахстан, но и огромния руски пазар с возилата от КНР.

По-нататък до пътя, точно където слизат китайските ТИР-ове, има причудливи каньони, като скалните форми напомня познатите ни при Белоградчик или Мелник, но в продължителни участъци, не еднопланови като нашите. Препоръчваме за посещение, ако сте с високопроходим автомобил, защото асфлатът свършва донякъде, после продължаването си е предизвикателство.

Не след дълго се стига до Балъкчи – в превод Рибари – градчето, към което е най-близкият до столицата край на езерото, затова и най-многолюдният. Там мнозина похапват в добрите традиционни ресторанти преди да плажуват. Поръчвам си куурдак с пилешко и пристигнала манджа от кокоши крачка и картофи не е най-вълнуващото блюдо, което съм ял. Поръчвам си борш, който тук правят добре, за да се наям, след като дипломатично съм поразръшкал из чинията с националното ястие.

Трима млади и руси европейци от съседна маса ме гледат с надежда, успокоение и съчувствие – вече не се чувстват толкова сами насред този различен свят!

От ресторанта – към езерото!

Местните власти са направили алея до плажа, чийто пясък не е златен и пухкав като по нашите ивици. Но е достатъчно добър. Водата е примамлива на цвят, ала също като в Занзибар - намокрен от нея, пясъкът напомня повече на глина и усещането не е приятно.

Затова мнозина влизат в езерото от опънатия надълбоко навътре мостик. Младежите скачат дръзко като си правят турнири, докато родителите с деца плахо пръстипват в достигащата 19 градуса при 35 външна температура вода по стълбичките, които се пускат от пристана. Не е топло като за езеро, чието име в превод означава "горещо".

В дъното има и корабче за разходки, възстаро, но с гордо опънат национален флаг със златно слънце на ален фон.

Вляво от него започва новата част на пристана, която е неотдавна направена успоредно, за да дава възможно най-хубава гледка, движейки се покрай планината ТянШан и откриваща наистина чудна панорама.

Тук има по-малко хора и е по-приятно, но човек търси дивото на Исък Кул.

Затова избирам да спра на истински неопитомен плаж нататък по пътя. Край него са опънати няколко юрти. Дават се под наем. Предлагат добра изолация от ветровете и нощния хлад, идващи от планината, доста по-големи от палатки и каравани са и са популярни.  Всеки прави нещо тихо – един лови риба, друг плува, няколко от обитателите вероятно спят, защото иначе остава да са невидими.

След кратката спирка продължавам и спирам отново до музей, който представя наследството на Киргизстан – представя живота на хората, когато юртите не са били туристически подслон, а дом на местните хора.

Вътре сме единствени посетители с моята екскурзоводка. Точно си тръгват двама полицаи. Впечатлен съм от такова точно присъствие в музей, а тя казва, че също за първи път вижда милиционери, както все още се казват тук, на подобно място. 

После уточнява, че са представители на новоучреден вид служба. Екомилиция, която президентът е направил по идея на блогър, който би възмутен как безнаказано някои хора замърсяват дивата природа на тази по чудо запазена страна.

Продължавам към президентския курорт на езерото, край който е построено и се разширява специално летище на Исък Кул, за да посреща наистина сериозни групи туристи. По строителството, започнало наоколо, бързо преценявам, че предстои истински бум и казвам на придружителката си и шофьора какво ги чака като презастрояване, съдейки по нашия опит, а те не вярват.

Вие, понеже сте наясно, знайте си: ако искате да видите Исък Кул и планината в оригиналния им див вид - сега е момента, побързайте да ги посетите...

Свърваме от главния път, минаваме покрай група почивни станции на институции – армията, милицията, банката, правителството и пътят с асфалт свършва при „частния сектор”, както тук казват на хорските вили.

С лек завой вляво и нагоре по хълма стигаме причината тук изобщо да има курорт. През модерна сграда, в която се съблича, човек стига до нейния двор, в който има 7 кръгли басейна с минерална вода с различни температури. Хора от Китай, Узбекистан, Русия и Киргизстан, освен мен, пробват дали тя наистина е чудодейна и ще им помогне, минавайки между различните водоеми. 

Някои накрая се оказваме в помещението за рибен масаж. Където освен краката, предлагат манупилация, посредством огромен наистина рояк от рибки, и за цялото тяло. Такова чудо в такъв размер досега не съм виждал по света и у нас и приемам с удоволствие да платя някой долар за приключението.

След общо час в релакс зоната се чувствам нов човек и съм готов да поема обратния път покрай дългото 150 км езеро и до столицата Бишкек.

На другия ден тръгвам за съседен Таджикистан – утре вие ще четете за него. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов