Отвоювалият 100% златото си от канадците Киргизстан тръгва по пътя на просперитета (Фотогалерия)

„О, България. Племенницата ми вече работи при вас. Много младежи се преместиха на работа във вашия туризъм от Турция, защото при вас се живее по-добре. А децата бягат, защото 30 години грабиха страната ни. Канадците ни вземаха златото, а плащаха само 20 %, после вдигнаха до 33%.

Но вдигнахме революция, взехме активиста срещу тях направо от затвора, направихме го президент и им отне концесиите, Става все по-добре, прави всичко ново – улици, пътища, заводи, сами ще видите”, разказва ми по дългия път от летището към столицата на Киргизстан шофьорът на такси.

„А знаете ли колко канадците плащат у нас за златото, което добиват? 2%, а до неотдавна даже беше 0,75%!”, шашвам го с отговора си аз.

„Е, как, вие нали сте Европа”, възклицава той и наистина не може да повярва.

Киргизстан е може би най-интересната държава в Средна Азия. Освен заради трите революции за 34 години независимост, които изпълни на 31 август – миналата неделя.

Тя е най-природно недокоснатата страна в региона и вероятно една от най-запазилите дивата си природа в целия свят.

КАТО 2 РЕДА ТОБЛЕРОН НАД НЕЯ С НАД 7000 М СЕ ИЗВИСЯВАТ МАСИВИТЕ НА ТЯНШАН, загражда я и Памир – общо 90% от територията на Киргизстан са планини.

Между тях са няколко равнини, като най-голяма е Чуйската, в която е побрана и столицата Бишкек, а в съседство е и прочутото езеро Исик Кул, за което отделно ще разкажем утре.

„Фрунзе беше по-добро име за града, защото в превод ще рече Зелен”, обяснява ми рецепционистът в хотела, тъй като Бишкек е наистина много озеленен град, дори в панелните си комплекси. Старото название на киригизката столица идва от родения недалеч голям съветски деятел Михаил Фрунзе.

Участвал и в 3-те големи революции – 1905, февруари и октомври/ноември 1917, водил Червената армия по превземането на Крим от белите на ген. Вряангел през Гражданската война и станал военен министър, но станал жертва на чистката на Сталин след смъртта на Ленин, а официално – на неуспешна операция. До 1991 столицата на Киргизстан е на негово име, а след независимостта стига до названието Бишкек. Сега Фрунзе е останал само като наименование на възлова улица, успоредна на главната.

В този град всичко е в стара и нова версия, също като името на града.

Старият площад (при СССР със същото название е московския адрес на върхушката на управляващата партия ЦК на КПСС) е в сталинистки стил на зданията, допълван от огромен паметник на Ленин, какъвто май не остана друг в центъра на центъра на никоя от бившите съветски републики.

Той е на символичния „гръб” на зданието, което помещава Националния исторически музей, чието „лице” (всъщност са 4 еднакви куба във всяка посока), е откъм Новия площад. На него пък има паметник на митичния национален герой Манас. Преди там е бил Ленин, но са го преместили отзад.

До Манас е разположен огромен пилон с националния флаг, пред който на всеки кръгъл час се сменя почетният караул.

От другата страна на централната улица Чуй има огромно пешеходно простраство с многобройни фонтани, озвучавани от песни, посветени на Бишкек, Киргизстан и хитове от местната музика.

То е заобиколено от 3 страни с ансамбъл от златокуполни здания с колонади в долната си част. Пред едното от тях има паметник на световноизвестен киргиз – Чингиз Айтматов.

БРАТЯТА КЛИЧКО СЪЩО СА КИРГИЗИ, НЕ УКРАИНЦИ – РОДЕНИ В СЕЛО БЕЛОВОДСКО, НЕДАЛЕЧ ОТ БИШКЕК, ТОГАВА ФРУНЗЕ. Но нямат паметник.

 Но пък улица Киев е първата успоредна на главната от тази страна на центъра.

Най-красивото на града е, че над него се извисяват снеговитите и през лятото върхове на ТянШан, който е на около половин час път от центъра, като това е най-близкият национален парк в подножието на великата планина.

Също като Оукланд в Нова Зеландия, и в Бишкек едва ли не половината сгради в центъра са университетски. Между тях са опънати добре и грижливо поддържани паркове.

Най-обичан е кръстеният на Памфилов, посветен на развлеченията с десетки ретро- и съвременни атракции – от стрелбища и виенско колело до 3D симулратори.  

Той се намира между Стария площад, парламента и Бишкек Арена, пред която се извисява паметник на митичния силовак и борец – този спорт е супер обичан и досега в страната – Кожомкул. На постамента му е поставена отливка от ръката на атлета, в която всеки може да наложи своята и да се удиви колко е бил грамаден и як.

Прави впечатление как добре са подредени, явно още от съветско време, зоните в центъра – на административните сгради, на спорта с всички стадиони и зали, на търговията.

По отношение на шопинга, нещата никак не са добре. Всичко, което се продава като дрехи и обувки са китайски и турски ментета, имитиращи известни марки, но толкова отявлено, че няма кой да се заблуди, че са оригинали. Няма и мол като мол – само някакво мини подобие на име Глобус централната улица. Което е най-забележително сред местните с американската закусвалня за пържени пилета – хит в тази част на Азия.

Струва си да се вземе някоя съвременна дизайнерска версия на традиционните киргизки халати, каквито се продават в колонодата до централния площад на централната улица Чуй например.

Що се отнася до храната, тя не е особено изискана. Малко са ресторантите дори от традиционен тип, един е добрият италиански, като основните ястия рядко надхвърлят 10 долара. Най-популярната форма на обществено хранене е т.нар. Столовая – думата, от която ние сме взели своите „стол” и „столова”. В киргизкия смисъл става въпрос за ресторанти на самообслужване, като за 5-6 долара ще хапнете супа и основно ястие. Киргизите нямат особен успех с десертите. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ!

Очаквайте утре всичко за Исик Кул – Малдивите на Киргизстан!

Борис Ангелов