Мерилин на 100: Безработна, прелъстена и изоставена от Кенеди, самоубийството май не е мит

Виждате последната официална снимка на Мерили Монро от фотосесия за американското Космо, преди да бъде намерена след свръхдоза успокоителни в дома си, безработна, прелъстена и изоставена. Но затова ще прочете в удивителната история на едно момиче, чийто баща остава неизвестен и е изнасилвано още преди да стане дори тийнейджърка, която ви разказваме. Защо? Днес тя – най-митичната блондинка и красавица на киното и 20-и век, става на 100 години.

Когато се ражда на 1 юни – деня на детото, през 1926 г. в окръжната болница на световната филмова столица Лос Анджелис, е просто Норма Джийн Мортенсен. Тя е трето дете на Гладис Пърл Бейкър, по баща Монро, чията фамилия ще вземе след прераждането си в кинозвезда. Майка й, която никога не успява да стане звезда, но неуморно се бори за място под слънцето в Холивуд, я нарича Норма на любимата си актриса и я орисва за кариера на дива. Това обаче се оказва проклятие.

Гладис се омъжва за бащата на бъдещата Мерилин едва на 15, развежда се на 19 и се омъжва отново на 22. Разделя се с него преди да забременее с бъдещата кинозвезда, чийто баща остава неизвестен. Детето получава името му, понеже официалният развод настъпва едва през 1928 г.

Понеже има проблеми с психиката и няма пари, майката оставя съвсем мъничката Норма при приемно семейство още преди да е станала на годинка. Докато я кърми, живее с новата й фамилия, но после отново се връща в Лос Анджелис.

Тя все пак идва, за да прибере бъдещата дива на седмото изкуство, след като за нейния 7-и рожден ден купува малка къщичка в Холивуд, в която взема за квартиранти свои колеги – трето ниво актьори и дъщеря им.

За съжаление обаче малката Норма няма 8, когато майка й постъпва в лудница с параноидна шизофрения. Това е първият от многобройни престои в болницата.

Приятелка на родителката, Грейс Маккий Годард, поема отговорността за малката. През следващите четири години Норма живее с няколко приемни семейства и често сменя училища. Докато живее с квартираните на майка й – семейство Аткинсън, тя е

жертва на сексуално насилие

Това я прави доста затворена и напрегната, с натрапчиви мисли, че никой не я обича и не я иска, особено, когато Грейс я оставя в Дома за сираци в Холивуд.

Тя намира постоянен дом през септември 1938 г. когато започва да живее с лелята на Грейс -  Ана. Започва да посещава редовно училище и макар да не е добра ученичка, пише материали за стен-вестника. Поради здравословните проблеми на възрастната леля, Монро се завръща да живее със семейство Годар в края на 1940. По това време, вече на 14, започва да посещава гимназия.

Когато е на 16, компанията, където работи мъжът на Грейс, се мести в друг щат. За да не попадне отново в сиропиталище, бъдещата Мерилин се омъжва за сина на съседите - 21-годишен работник във фабрика Джим Доърти, на 19 юни 1942 г.

Напуска гимназията и се превръща в домакиня

По-късно си спомня: „бракът не ме направи и щастлива“. През 1943 г. Дохърти постъпва в търговския флот. След заминаването му Монро се премества при родителите му и започва да работи във фабрика за муниции – тече Втората световна война, за да даде приноса си за войната и да има собствени приходи.

Докато работи в оръжейния завод,  в края на 1944 г., когато е на 18, Норма Джийн се среща с военния фотограф Дейвид Коновър, на когото е поставена задачата да снима работещи жени, изпълняващи поръчки за армията с цел повдигане бойния дух на войниците. Въпреки че нито една от снимките, които той прави, не е използвана в списанието, тя напуска работата си във фабриката и започва да работи за него като

модел  за $5 на час

Напуска дома на родителите на мъжа си и подписва договор с агенцията Блу Бук през август 1945 година. В началото на 1946 година, само 6 месеца след като започва работа като фотомодел, тя вече се е появявала на корицата на 33 различни списания.

Впечатлен от успеха ѝ, директорът на агенцията урежда среща с импресарска агенция през юни 1946 г. Но не е харесана за аткриса от Парамаунт. Тя не се отчайва и  получава шанс от Бен Лион, представител на 20 сенчъри Фокс, който подписва с нея стандартен шестмесечен договор, преди всичко за да избегне подписването на договор с конкурентното студио Ар Кей Оу Пикчърс.

Лион избира сценичното име „Мерилин Монро“, с което светът ще се влюби в нея

През септември тя се развежда с мъжа си, който е против нейната работа и я принуждава да направи избор между семейството и кариерата.

Първите 6 месеца са нещо като стаж. Договорът ѝ е подновен през февруари 1947 г. и тя скоро след това получава първите си две от общо 30 филмови роли: „Опасни години“ (1947 г.) и „Скуда Ху! Скуда Хей!“ (1948 г.).

Договорът с Монро не е подновен през август 1947 г. и тя се завъръща към работата си на модел, като същевременно работи временно в студиото със случайни роли. Но не се отчайва и се хваща с нещо, което в онази епоха е доста скандално в офисите на продуцентите забавлява ВИП гости.

Залогът обаче се оказва успешен. Покрай новия си статут, среща и става любовница на един от директорите на Фокс - Джоузеф Скенк, който убеждава приятеля си Хари Кон, изпълнителен директор на Коумбия Пикчърс, да подпише договор с нея през март 1948 г. По-късно кариера

признава, че е изкарвала прехраната си като момиче на повикване

Докато работи във Фокс ролите, които ѝ предлагат са на обикновено момиче, докато в Колумбия се опитват да я направят по подобие на тогавашната звезда Рита Хейуърт.. Правят я до платинено руса. Единствената ѝ роля за този период, но пък главна, е в нискобюджетния мюзикъ Хористките (1948). Мерилин не си губи времето - започва връзка с вокалния си треньор, който плаща за коригиране на захапката ѝ. Филмът няма успех и договорът ѝ не е подновен.

След като напуска Колумбия през септември 1948 г., Монро се превръща в протеже на Джони Хайд, вицепрезидент на агенция Уилям Морис. Тя обаче отказва предложението му за брак. За да лансира кариерата на актрисата,

Хайд плаща за силиконова протеза в челюстта ѝ, и за ринопластика

Добива съвършен нос. През май 1949 г. тя позира гола на снимки, направени от Тим Кели. Отново залага правилно.

Голите снимки силно привличат вниманието и през следващата 1950 г. Мерилин участва в общо 6 филма – „Щастлива любов“, „Билет до Дивия запад“, „Огненена топка“, „Всичко за Ева“, „Дясно кроше“ и „Асфалтовата джунгла“. Главната роля в последния филм, който излиза по екраните през лятото на 1950 г. я прави звезда.

Любивникът й Хайд помага на Мерилин Монро да подпише 7-годишен договор с „20 Сенчъри Фокс“. Той умира дни по-късно от сърдечен удар, което я оставя съкрушена.

През март 1951 г. е водеща на Оскарите

Участва във второстепенни роли в 4 нискобюджетни филми. Амбицирана от сексуален обект да се превърне в истинска актриса, блондинката започва да взема уроци при Майкъл Чехов и мима Лоте Гослар. Популярността ѝ расте, когато е избрана за „Мис Чийзкейк“ за 1951 г. от армейския вестник „Старс енд Страйпс“, което отразява предпочитанията на войниците в Корейската война – т.е. е обявена за най-сладка американка – символ на нацията.

Вече със статут на истинска звезда тя вече е най-скъпо платената актриса. А славата й носи и любовта на нейния живот – отказалия се от активната кариера  бейзболист Джо Димаджо, една от най-известните спортни личности на епохата. Това е може би първият следвоенен пиар роман, свързал в двойка звезди. На следващия месец тя е на корицата на списание „Лайф“ – тогавашен официален орган на шоубизнеса в САЩ и добавя към своята репутация и титлата „новият секс символ“.

На тази вълнА, през 1952 г. участва в 6 филма, като два от тях постигат значителен успех – „Среднощен сблъсък“ и „Не чукай на вратата“. Добила звездно самочувствие, си спечелва репутацията на труден характер, когато е на снимачната площадка и тази репутация се влошава с напредване на кариерата ѝ. Тя често закъснява или не се появява изобщо, не си спомня текста, което често води до десетки дубъла. За да облекчи безпокойството си и хроничното си безсъния, тя започва да става

зависима от барбитурати, амфетамини и алкохол, което изостря проблемите й

Диагностицирана е обаче едва 4 години по-късно, вече на 30, през 1956 г. В този период обаче Монро се снима много. Прави три филма през 1953 г. и вече е едновременно всепризнат секс символ и една от най-печелившите изпълнителки в Холивуд. Първият от тези филми е черната комедия „Ниагара“, в който тя играе фатална жена с огнени устни и бенка за разкош, което тутакси става моден тренд. При излизането по кината през януари на „Ниагара“, женските клубове протестират срещу него като неморален, но това само прави реклама на филмиа и той се оказва супер популярен и печеливш.  Тя харесва този предизвикателен имидж и го пренася в живота.

Вторият филм е сатиричната музикална комедия „Господата предпочитат блондинки“, където

създава образа на „тъпа блондинка“

Който ще бележи и всички русокоски в следващите десетилетия. Филмът се превръща в един от най-големите бокс офис успехи на годината, като печели два пъти повече от разходите по него. В този филм тя изпълнява песента „Диамантите са най-добият приятел на всяко момиче“, където демонстрира способността си да придаде сексуалност на песента. Парчето става хит и класика и до момента.

През септември Монро прави своя телевизионен дебют, а нейният трети филм за годината, „Как да се омъжиш за милионер“, е пуснат по екраните през ноември. През декември

Хю Хефнър я слага на корицата на първия брой на „Плейбой“

Въпреки че Монро става една от най-големите звезди, договорът ѝ не е променян от 1950 г., което означава, че заплащането е по-малко в сравнение с други от нейния калибър и не може да избира своите проекти или колеги. Тя иска да играе във филми, различни от комедии или мюзикъли, но студиото не ще и да чуе. Когато тя отказва да започне снимки в поредната музикална комедия, този път с Франк Синтара, който ще й стане любовник и ще я запознае с братята Кенеди, което ще й скъси живота, студиото я освобождава на 4 януари 1954 г.

Монро веднага започва пиар кампания. На 14 януари с Джо Димаджо, с когото връзката й е обект на постоянно внимание от медиите, сключват брак в общината в Сан Франциско. Оттам летят за Япония, комбинирайки медения месец с негово бизнес пътуване. Оттам пътува сама за Корея, където изпълнява песни от филмите си като част от шоу за над 60 000 американски морски пехотинци в рамките на четири дни. След завръщането си в Холивуд през февруари, става носител на наградата „Най-популярна актриса“ и постига споразумение със студиото, като сключва нов договор и получава главната роля във филмовата версия на  

„Проклетите седем години“ със сцената, когато въздух повдига бялата ѝ рокля

Филмът е с голям касов успех, но също така слага край на брака ѝ с Димаджо, защото той я ревнува непрекъснато.

След приключване на снимките, започва нова битка за контрол над кариерата си, напуска Холивуд и заминава за източното крайбрежие, където тя и фотографът Милтън Грийн през 1955 г. основават собствена компания – „Мерилин Монро Продъкшън“ (ММР), в която е президент и собственичка. Започва едногодишна съдебна битка между нея и Фокс. След преместването си в Ню Йорк започва да взема уроци по актьорство и посещава семинари на Лий Страсбърг. Монро продължава връзката си с Димаджо, въпреки продължаващото бракоразводно дело,

докато върти любов и с Марлон Брандо, и с Артър Милър

За разлика от двамата яки красавци, писателят е съвсем друг тип. Аферата между Монро и Милър става все по-сериозна след октомври 1955 г., когато разводът ѝ с Димаджо е окончателен. Писателят пък се разделя със съпругата си, от която има две деца.

По това време ФБР отваря файл на Мерилин Монро. Студиото се опасява, че Монро ще влезе в „черния списък“ и я призова да сложи край на аферата. Това е времето на лова на вещици от Макнамара. А Милър е разследван от ФБР за твърдения, че е комунист.

Въпреки риска за кариерата си, Монро отказва да сложи край на връзката. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин – 4,5 г.

До края на годината тя постига споразумение за нов седемгодишен договор. Контрактът я задължава да направи четири филма, като за всеки ѝ бъде заплатена сумата от 100 000 долара и предоставено правото да избира своите собствени проекти, режисьори и кинематографисти.

От 1954 г. Монро има връзка и с Джон Кенеди, когото познава от 1951 г.

Възможно е това да е и основна причина за разпада на 9-месечния й брак с Димаджо. През цялото време на най-дългата връзка в живота си Мерилин записва част от разговорите с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди обсъжда политически проблеми или обяснява някои от правителствените решения.

Дневникът изчезва веднага след смъртта на Мерилин, последвана скоро мес. от Джон

И двете смърти остават неразгадани и до днес и съмненията винаги ще бъдат.

А ние се връщаме през 1956 г., когато русата амбиция побеждава могъщото студио Фокс. И става Мерилин Монро и по паспорт.

Монро и Милър сключват граждански брак в съда Уестчестър, Ню Йорк на 29 юни, а два дни по-късно на еврейска церемония в дома на нейния агент в Уакабък, Ню Йорк.

Така става едновременно любимка на левичарите и на евреите в цяла Америка, а именно те движат шоубизнеса.

Първият филм, който Монро избира да направи в рамките на новия договор, е драмата „Автобусната спирка“, пуснат по екраните през август 1956 г. и постига значителен успех.

През август 1956 г., Мерилин започва снимките на втория филм по договора „Принцът и танцьорката“ в Англия. Но употребата на наркотици се увеличава,

 забременява и има спонтанен аборт по време на снимките

Въпреки трудностите, филмът е завършен по график до края на годината. Излиза по екраните през юни 1957 г., но по-добре е приет в Европа, където на Мерилин са присъдени италианската награда

Давид на Донатело и френската Сезар

Това е знак, че тя е световно призната истинска актриса, за което се е борила през всичките свои 10 дълги години в киното.

След завръщането си в Съединените щати, Монро прекъсва работата си за година и половина, за да се концентрира върху брачния живот. Тя и Милър разпределят времето си между апартамент в Ню Йорк, фермерска къща от осемнадесети век в Кънектикът и лятна резиденция в Лонг Айлънд. Мерилин забременява отново в средата на 1957 г., но извънматочно и бременността трябва да бъде прекратена. Претърпява спонтанен аборт и година по-късно. Гинекологичните ѝ проблеми са причинени главно от  болест, от която тя страда през целия си живот. Мерилин постъпва за кратко в болница през това време заради предозиране с барбитурати.

Тя се завръща отново в Холивуд през юли 1958 г. за да се снима в третия си филм по договора, където партнира на Джак Лемън и Тони Къртис в комедията на Били Уайлдър „Някои го предпочитат горещо“. Въпреки че ролята на Шугър Кейн, която ѝ е възложена, е отново на „тъпа блондинка“, тя приема, насърчена и окуражена от Милър и заради обещаната добавка от десет процента от печалбите на филма към стандартното ѝ възнаграждение. Трудностите по заснимането на този филм по-късно се превръщат в „легендарни“. Монро настоява за десетки дубъла, не може да си спомни много от своите реплики или отказва да постъпи така, както е посочено в сценария. Къртис заявява, че целувките с нея са като че ли целува Хитлер.

Самата Монро в частен разговор оприличава производството на филма на „потъващ кораб”. Много от проблемите произтичат от конфликт между Мерилин Монро и Уайлдър, който също има репутация, че трудно се работи с него.

В крайна сметка, учудващо, режисьорът остава доволен от работата на Монро. Въпреки трудностите по време на продукцията, „Някои го предпочитат горещо“ излиза през март 1959 г. и се превръща в търговски и финансов успех. Филмът е култов и досега.

Монро печели Златен Глобус за най-добра актриса,

а филмът е обявен за „един от най-добрите филми, правени някога“ от анкета на Американския филмов институт. Монро взима още една почивка до края на 1959 г., когато се завръща в Холивуд и участва в музикалната комедия „Нека правим любов“, в която се разказва за актриса и милионер, които се влюбват един в друг, докато играят в сатирична пиеса. Тя върти любов с Ив Монтан, с когото си партнира във филма, широко популириирана от пресата и използвана в рекламната кампания на филма. „Нека правим любов“ има неуспешен дебют след излизането му през септември 1960 г.

Последният филм, който Монро завършва е „Непригодните“ на Джон Хюстън, който Милър написва, за да сбъдне нейната мечта за драматична роля. Тя играе Рослин, разведена жена, която става приятелка с трима стари каубои.

Вместо да помогне, филмът съсипва връзката й с нейния съпруг и четиригодишният брак на Монро и Милър приключва с бърз развод в Мексико през януари 1961 г. Не стига това, ами е болна с камъни в жлъчката, а наркотичната ѝ пристрастност става наистина тежка заради разочарованията и другите проблеми. През август филмът е спрян, за да прекара

една седмица в детоксикация в болница в Лос Анджелис

Той е пуснат през февруари 1961 г., но се проваля. На Мерилин обаче не й до това. Тя претърпява операция и прекарва четири седмици в болница, включително за кратко в психиатрично отделение – за депресия. Тя получава помощ от бившия си съпруг Джо Димаджо, с когото запазва приятелски отношения. През пролетта на 1961 г. Мерилин Монро се връща в Калифорния след шест години на източното крайбрежие. Тя има връзка с Франк Синатра в продължение на няколко месеца, а в началото на 1962 г. купува къща в Лос Анджелис.

Уволнена е от Фокс през юни 1962 г., два месеца преди смъртта си

Много е вероятно това да е и основната причина да посегне на живота си, извън разочарованието от дългогодишния й любовник Джон Кенеди, вече станал президент през януари 1961 г., което го кара и да я поизостави, като се опита да я прехвърли на брат си.

Не й помага да се почувства по-добре, че през през пролетта на 1962 г.: получава наградата Златен глобус и започва да заснема нов филм. Мерилин Монро е прекалено болна да работи за по-голямата част от следващите шест седмици, но въпреки потвържденията на няколко лекари, студиото се опитва да окаже натиск върху нея, като твърди публично, че се преструва. На 19 май тя пее „Честит рожден ден“ на сцената по случай рождения ден на президента Джон Ф. Кенеди в Медисън Скуеър Гардън, Ню Йорк, което става култова нейна изява и остава до момента. Тя привлича вниманието с рокля в цвят на кожата, покрита с кристали, която я кара да изглежда гола. Пътуването ѝ в Ню Йорк предизвиква още повече раздразнение в ръководството на Фокс.

След това Монро снима сцена, в която плува гола в плувен басейн. Това е първият път, когато една голяма звезда позира гола, докато е на върха на кариерата си. Започват пререкания с Фокс, уволнение, съд и опити да я наемат отново.

Отчаяна и от Холивуд, и от мъжете, и от загубения шанс да стане някога майка, тя посяга на живота си със свръхдоза барбитурати, към които от години е пристрастена.

Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Лос Анджелис, на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Намерена е мъртва в собственото си легло в дома й рано сутринта от нейния психоаналитик д-р Ралф Грийсън. Аутопсията показва, че смъртта е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици – барбитурати. Има различни версии за смъртта ѝ, но официално приетата е самоубийство, което – както видяхме от цялата й история, е напълно логична.

След смъртта на психоаналитика й д-р Грийнсън бяха публикувани записи от терапиите му върху нея на аза на които мнозина смятат, че не се е самоубила.

Част от думите на Монро са: „Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Благодарение на Вас се чувствам толкова добре, колкото никога досега. Сега се чувствам пълноценно като жена. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си“.

Смъртта на Мерилин Монро през 1962 г. остава обект на теории на конспирацията, които не отминават. Досиетата на ФБР за актрисата от 1955 до 1962 г. са сериозно цензурирани, смята главният прокурор на Лос Анджелис. Разследванията на ФБР и поверителните разпити на нейни близки приятели все още не са огласени.Това кара немалко хора да намират, че нещата, които е записала в дневника си като признания на братята Кенеди – президент и главен прокурор по време на смъртта й, вероятно и за връзки с мафията, която им помага с гласове и пари да влязат в Белия дом, може да са довели до заповед за отстраняването й.

Това обаче е само версия. И никога няма да разберем каква е цялата истина.

Михаил Първанов