Миражът 8-о Велико народно събрание

„Господа, чувам тук, че Великото народно събрание било цирк. Моля, моля. Имайте уважение, господа – все пак ЦИРКЪТ е изкуство”! Тази крилата фраза на депутата от Седмото Велико народно събрание Тодор Колев, при социализма стигнал до върховната титла „народен артист”, а след 1989 г. – виден деец на СДС, се оказва тъжна характеристика за новия български парламентаризъм. И то вече 23 години.

Нещо повече! Нещата стават все по-лоши. Нека да погледнем състава на Седмото Велико народно събрание, дошло през горещото лято на 1990 г. след смяната на системата от социализъм на капитализъм на 10 ноември 1989 г.

Какви личности имаше във ВНС?! Председател беше академик Николай Тодоров. Негов заместник беше бележитият юрист Гиньо Ганев, като сред правниците бяха и големите умове Александър Янков, Александър Джеров, Велко Вълканов, Любен Корнезов и много други. Професорите на депутатските банки бяха безчет и от различни дисциплини.

Сред редовите депутати бяха големите поети и преводачи Валери Петров и Леда Милева, великите артисти Тодор Колев и Константин Коцев, световноизвестната треньорка Нешка Робева, бащите на българската социалдемокрация Петър Дертлиев и Атанас Москов, останалите от преди Втората световна война земеделски водачи Милан Дренчев и Йосиф Петров, музикантът Кирил Маричков от Щурците, невероятният режисьор и брилянтен интелектуалец Вили Цанков и още много, много други хора, причислявани към цвета на нацията.

Трябва много въображение, за да може да има изобщо някакво сравнение с онези, които биха влезли в едно евентуално Осмо Велико народно събрание. Не е трудно веднага да изникнат в съзнанието дори само образи като Леля Цецка, Фидосова и Гинче Караминова, така че коментарът е излишен!

Също като днес, тогава по митингите не искат обикновено, а Велико

събрание. По онова време от това има и нужда, тъй като Живковската конституция от 1971 г. е станала непригодна за новата система. Интересно е, че тя е променена, за да стане законно свикването на Велико събрание под натиска на гражданите. Още по-интересното е, че

от Живковската конституция са отзоваването на депутати и изборът на магистрати „от народа”,

които сега – 22 години след отменянето на въпросния върховен законов акт на държавата се искат от ... гражданите. Голям смях или пълна лудница – отговорете си сами!

Та Конституция се създава, а по ирония на съдбата или по българския модел именно тя разделя депутатите. 39 от тях напускат парламента и обявяват гладна стачка в палатков лагер в зелената площ до Народното събрание. Останалите подписват новата Конституция през 1991 г.

Освен създаването й, приемат се и се променят стотици закони и други важни нормативни актове. Нацията е вперила очи и денонощно следи дебатите в пленарната зала. Така изгряват и политическите звезди, които остават на пазара и до днес. Сред депутатите във Великото събрание са Костов, Пирински и Доган, както и още няколко души, които 23 години все са вътре в малката жълта сграда в сърцето на София.

ВНС избира и президент

СДС и БСП се договарят той да бъде водачът на сините Жельо Желев и за негово вице да се назначи генерал Семерджиев от левицата, докато уж са на път да изберат първо социалдемократа Дертлиев, а после и земеделеца Виктор Вълков – днес част от кръга Монтерей и медийно обявил се за приятел на Маджо. Важно е да се каже също, че

„Великите” депутати са почти двойно повече от „обикновените” – 400

срещу 240, колкото са в момента. Това се прави с цел максимална представителност. Но и струва доста скъпо на данъкоплатеца.

Любопитно е, че изборът на въпросните депутати става по една странна смесена система от пропорционално избрани – по листа и мажоритарно избрани личности.