Мистериозен гигант отпреди 400 милиона години може да е неизвестна форма на живот

Фосилите на Prototaxites, достигащи до 8 метра височина, не се вписват в нито една известна биологична група. Ново изследване, публикувано в Science Advances, показва, че те вероятно не са гъби, както се предполагаше досега.

Международен екип от изследователи е анализирал изключително добре запазен екземпляр от известния Rhynie Chert в Шотландия — една от най-важните фосилни „прозорци“ от долния девон. Според авторите химичният състав и клетъчната структура на фосила не съвпадат с тези на гъбите.

„В учебниците по анатомия на живите гъби не откриваме такива структури“, обяснява д-р Александър „Санди“ Хетерингтън, палеоботаник в Университета на Единбург и съавтор на изследването. Малките тръбести структури, наблюдавани под микроскоп, се разклоняват и сливат по начин, несъвместим с гъбните хифи, и имат стенички на ивици, напомнящи на съдовите растения.

Химичният анализ също разкрива различия. Молекулярните изследвания показват, че останките на Prototaxites не съдържат типичните за гъбите компоненти хитини и глюкани. „Този фосил е химически различен от съвременните гъби“, пишат авторите, предполагащи, че става дума за еукариотен организъм от напълно изчезнала еволюционна линия.

Фосилът е открит в шотландските планини, в скалите на Rhynie Chert, на около 407 милиона години. По това време районът, който днес е Великобритания, се е намирал близо до екватора и е бил богат на термални извори, подобни на тези в Йелоустоун. Водата, наситена със силициева киселина, е позволила изключително добро запазване на примитивни растения, гъби, членестоноги и други организми.

Първоначално изследваният екземпляр е изглеждал като малко сиво петно, по-малко от кенче, трудно за интерпретация. „Абсолютно не знаех какво е това“, споделя Хетерингтън. Само микроскопското наблюдение разкрива плетени тръбести маси, характерни за фосилите, приписвани на Prototaxites.

През последните десетилетия някои учени смятаха тези структури за гъбни хифи, а други предполагали симбиотичен организъм, подобен на лишей, базирайки се на тъмни сферични петна. Новият екземпляр обаче не показва черти на лишей. Според изследователите тези петна може да са области за обмен на газове или хранителни вещества с водата, подобно на функцията на алвеолите в белите дробове.

Изследването не затваря окончателно въпроса, но драстично намалява възможностите. Както обобщават авторите, остават две хипотези: Prototaxites е гъба — но доказателствата я правят все по-малко вероятна — или принадлежи на еукариотна линия, днес напълно изчезнала, без съвременни аналози. И в двата случая гигантът от девон показва колко разнообразна и експериментална е била историята на живота на Земята.

За проверка на гъбната хипотеза екипът комбинира микроскопски, химически и компютърни анализи. Палеонтологът Корентин Лорон е събрал спектрални данни от 87 проби шисти от Rhynie и е обучил алгоритъм за машинно обучение да разпознава химичния отпечатък на Prototaxites, гъбите и други групи фосили. Резултатът е категоричен: алгоритъмът класифицира Prototaxites като различен от всички анализирани групи.

Тези заключения продължават дебата, започнал преди повече от 165 години, когато фосилите са описани за първи път през 1859 г. „Ако е била гъба, тя е била наистина странна линия“, коментира през 2022 г. еволюционният биолог Матю Нелсън от Field Museum of Natural History, признавайки, че този въпрос го „мъчи от дълго време“. Според него Prototaxites е „нещо наистина диво, което отказва да се впише перфектно в която и да е група“.

Наталия Каменова