Мозъкът държи на болката повече от радостта: смята, че ни е по-важна

Мозъкът ти е устроен да приоритизира оцеляването, затова естествено отдава повече значение на негативните преживявания, отколкото на положителните. Когато си обиден или засрамен, мозъкът го третира като заплаха, активирайки стресови реакции и запечатвайки спомена по-дълбоко, отколкото приятното преживяване. Това е част от т.нар. „негативен уклон“ (negativity bias) — идеята, че лошите новини се запомнят по-трайно и имат по-силно влияние.

Комплиментите, от друга страна, обикновено се възприемат като безопасни и не заплашителни, затова са по-малко спешни. Те избледняват по-бързо в паметта, защото не предизвикват същите хормонални или неврологични аларми.

Така че докато една милa дума може временно да подобри настроението ти, остър коментар може да остане с теб десетилетия — запечатан в мозъка като нещо потенциално важно за бъдещата ти защита.

Източник: Catherine J. Norris, “Negativity bias in false memory: moderation by neuroticism after a delay”

Кирил Пламенов