Над 35000 умират в епидемия у нас, вируси убиват 2225 души на година: Националният пандемичен план

   Националният пандемичен план, който е задължителен от 2006 г. , но правителството незнайно защо не го спазва - от учредяването и попълването на състава на щаба, който в документа не съществува, до конкретните мерки, които се предприемат в епидемия, дава цялата информация за досегашните вирусни пикове. Първият е през 1918 г., когато Испанският грип убива над 35 000 души в България само от октомври до декември. Но после не се повтаря.

Следващата голяма епидемия е 39 години по-късно - през 1957 г. Тогава в първата вълна заболеваемостта стига 4092 на 100 000 души. Или над 20 пъти над нормата за обявяване на епидемия - последно имахме малко под летвата през януари. При втората вълна на тази зараза се стига до 6600 заболели на 100 000 души, като това са главно деца от 5 до 14-годишна възраст. През 1962 г. има отшумяваща трета вълна. Заради тази епидемия през 1961 г. е основан Национален център по група, а от 1971 г. са направени регионални центрове във всичките 28 окръга. Това пък става след двете вълни на епидемия от 1969 и 1971 г. При първата преминалите през вируса са 21,9% от българите между януари и март. Втората вълна е юни - юли и септември - октомври 1971 г.

На 24 000 се изчисляват смъртните случаи с предизвикани усложнения от Хонконгски грип. Интересно е, че той минава през Европа в самия край на 60-те години, а у нас е