Населението в България е намаляло с над 8000 души за една година: Евростат

В България към началото на 2025 г. населението е било 6 437 360 души или с 8121 по-малко, отколкото към 1 януари 2024 г. Това сочат най-новите оценки на Евростат, публикувани днес, когато се отбелязва Световният ден на човечеството. За сравнение, през 1960 г. населението на България е било 7 829 246 души.

Населението на Европейския съюз към 1 януари 2025 г. е било 450,4 милиона души или с над 1 милион повече, отколкото към началото на 2024 г. Населението на ЕС расте за четвърта поредна година, след като намаля през 2021 г. заради последиците от пандемията от КОВИД-19. Растежът може да се обясни до голяма степен с увеличението на миграцията. От 2012 г. насам отрицателният естествен прираст на населението на ЕС бива компенсиран от положителна нетна миграция, посочва Евростат.

В сравнение с 1960 г., когато жителите на ЕС са наброявали 354,5 милиона, към 1 януари 2025 г. населението е нараснало с 95,9 милиона души. Темпът на растеж обаче постепенно се е забавил през последните десетилетия. Докато през 60-те години на миналия век населението е нараствало средно с около 3 милиона души на година, то през периода 2005–2024 г. растежът е бил около 0,9 милиона души на година. 

Към 1 януари 2025 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия (83,6 милиона души), а с най-малко население е била Малта (около 600 000 души). 

Трите страни с най-голямо население - Германия (19 на сто от населението на ЕС), Франция (15 на сто) и Италия (13 на сто), са съставлявали почти половината (47 на сто) от общото население на ЕС към 1 януари 2025 г.

Между 1 януари 2024 г. и 1 януари 2025 г. в 8 страни от ЕС е регистрирано намаление на населението, а най-значителен е бил спадът в Латвия, Унгария, Полша и Естония.

Сред 19-те страни от ЕС, регистрирали най-високи темпове на растеж, с най-голям ръст са били Малта, Ирландия и Люксембург.

Кирил Пламенов