Не е нужно да сме съгласни за всичко: Следизборно 1 чужденец у нас към българите

  Живея в България вече повече от 20 години и смея да твърдя, че през това време съм успял да се адаптирам сравнително добре.

Научих езика, опознах хората, културата, традициите и манталитета. Научих се да ям таратор, луканка, а може би най-голямото ми постижение е, че вече ми харесва да закусвам баница с боза. 

Смятам, че българите са генерално добри хора и това е една от основните причини да остана да живея тук, да създам семейство и да отглеждам децата си в тази страна.

Има обаче едно нещо, което за всички тези години така и не успях да разбера и което, признавам си, ми е все по-трудно да приема.

Омразата, която толкова често виждам да се насажда между вас.

След вчерашните избори се начетох на какви ли не коментари. 

Единият бил комунист, другият тъп, третият жълтопаветник, четвъртият псевдопатриот, петият продажник…

И всичко това само защото някой мисли различно, гласува различно или има други политически и житейски убеждения.

Откога различното мнение автоматично превръща човека отсреща в лош човек?

Винаги съм се стремял да приемам хората такива, каквито са, без прекалено големи очаквания, без прибързани оценки и с желанието поне за момент да се поставя на тяхно място, за да разбера защо мислят и постъпват по определен начин.

Имам приятели и познати българи от различни религии, етноси, региони, социални среди и с коренно противоположни политически убеждения. 

Сред всички тях има прекрасни хора.

Не е необходимо да сме съгласни за всичко. Не е необходимо да харесваме едни и същи политици, да гласуваме за едни и същи партии или да имаме еднакви представи за света, но защо трябва да се мразим заради това?

Защо не се опитаме да се изслушваме повече, да се разбираме повече и да бъдем поне малко по-емпатични един към друг?

Можем да спорим, да критикуваме и да защитаваме убежденията си, без да унижаваме човека отсреща, защото в крайна сметка, когато изборите приключат, ние продължаваме да живеем заедно. 

Да бъдем съседи, колеги, приятели, родители на деца, които растат в една и съща държава.

Ако не можем да намерим начин да се уважаваме помежду си, как изобщо очакваме да изградим по-добро общество?

Една държава не става по-силна, когато всички мислят еднакво, а когато хората успяват да живеят заедно, въпреки различията си.

В България има толкова много хубави неща и толкова много добри хора, че наистина е жалко да позволяваме на омразата да ни разделя до такава степен.         

 Ваня Джаферович, футбоист, ресторантьор и тв звезда