Новата силова двойка на ЕС: Мерц и Мелони: Политико

Докато традиционният френско-германски двигател на Европа започва да засича, немският канцлер Фридрих Мерц все по-често търси партньорство с твърдодясната италианска министър-председателка Джорджа Мелони, като свой „втори пилот“ в управлението на ЕС, пише европейското издание на Политико.

Двамата ще се срещнат на среща на върха в разкошната вила „Дория Памфили“ в Рим в петък, за да задълбочат зараждащия се съюз. И двамата са десни атлантици, които искат да охладят напрежението с президента на САЩ Доналд Тръмп. И двамата изпитват раздразнение от френския президент Еманюел Макрон.

В миналото Германия традиционно се обръщаше към Франция в решаващи моменти, за да очертае плановете за ЕС, така че е показателно, че Мерц сега се подравнява с Мелони в опита си да придвижи ключови европейски приоритети в областта на търговията, индустрията и отношенията със САЩ.

„Когато Берлин и Рим работят тясно заедно, това не е по навик, а по убеждение, защото бъдещето, свободата и способността на Европа да оформя света зависят от това“, заяви германският външен министър Йохан Вадефул пред Berlin Playbook на POLITICO.

Отчасти привличането на Мерц към Мелони е продиктувано от раздразнение към Франция. Берлин е недоволен, че Париж се опита да подкопае знаковото търговско споразумение „Меркосур“ с Южна Америка, което германците отдавна подкрепят с цел стимулиране на индустриалния износ. Германия обмисля и оттегляне от съвместна програма за изтребители на стойност 100 милиарда евро заради спорове с французите.

На този фон сближаването с Рим има убедителна логика.

По време на срещата в петък се очаква Мерц и Мелони да договорят сътрудничество в областта на отбраната, според дипломати, ангажирани с подготовката. Не е ясно какво точно ще включва това, но германската Rheinmetall и италианската Leonardo вече имат съвместно предприятие за производство на танкове и други военни машини. Общо в срещите ще участват 21 водещи министри от двете страни, които се очаква да подпишат около 10 споразумения, според италианското правителство.

Може би най-амбициозно е съвместното усилие на Италия и Германия да изготвят нов план за съживяване на европейската индустрия и разширяване на износа в общ позиционен документ за срещата на Европейския съвет на 12 февруари. Берлин и Рим се представят като „двете основни индустриални европейски нации“ и осъждат забавянията по споразумението „Меркосур“.

Тази формулировка ще подразни Париж.

Дългосрочен ангажимент

За Джанджакомо Каловини, депутат от партията „Братя на Италия“ на Мелони и ръководител на парламентарната група за италиано-германско приятелство, съюзът Мерц–Мелони е логичен с оглед на предстоящото оттегляне на Макрон от европейската сцена след френските избори догодина.

„Нашите две държави имат стабилни правителства, особено в сравнение с Франция“, каза той. „Ясно е, че Мелони и Мерц вероятно имат дълъг път пред себе си, през който могат да работят заедно.“

Запазването на добри отношения с Тръмп е от ключово значение и за двамата лидери, като и Мерц, и Мелони се опитват да избегнат трансатлантически сблъсъци. В това те са подкрепяни от външните си министри Вадефул и Антонио Таяни.

„Джорджа Мелони и Фридрих Мерц представляват европейското крило, най-отворено към диалог с президента Тръмп“, заяви Пиетро Бенаси, бивш италиански посланик в Берлин и ЕС. „Донякъде сюрреалистичното ускоряване на събитията, предизвикано от американския президент, потвърждава сближаване на позициите между Италия и Германия, а не между Италия и Франция или Франция и Германия.“

За разлика от предпазливия подход в Рим и Берлин, Каловини обвини Макрон в „противоречиво“ поведение спрямо Тръмп. „Той се държи като човек, който иска да се противопостави на Съединените щати, а после изпраща съобщения — които Тръмп неелегантно публикува — в които го моли за вечеря“, оплака се той.

Добра химия

В Берлин вече насаме възторжено говорят за нарастващото сътрудничество с Мелони, описвайки отношенията с Рим като надеждни.

„Италия е надеждна“, каза високопоставен германски правителствен служител, пожелал анонимност. Това не е прилагателно, което напоследък често се използва в Берлин за френските партньори.

„Франция е по-словесна, но Италия е много по-прагматична“, каза Аксел Шефер, старши депутат от Германската социалдемократическа партия, отдавна ангажиран с германо-италианските отношения.

Италиански представител също похвали „добрата химия“ между Мерц и Мелони на лично ниво — рязък контраст с прословуто напрегнатите отношения между Мелони и Макрон, които често са влизали в конфликт.

В стремежа си към сближаване Мерц и Мелони понякога прибягват до хиперболи.

По време на първото си посещение в Рим като канцлер миналата година Мерц заяви, че има „практически пълно съгласие между нашите две страни по всички европейски политически въпроси“.

Мелони отвърна със същото.

„Просто е невъзможно да се поставят под съмнение отношенията между Италия и Германия“, каза тя тогава.

Брак по сметка

Това е пресилено. Всъщност между двамата лидери съществуват значителни различия.

Мелони отказа да подкрепи — в крайна сметка проваления — план, прокарван от Мерц, за използване на замразени руски активи за финансиране на военна помощ за Украйна. Тя също така временно задържа подкрепата си за споразумението „Меркосур“, за да извоюва отстъпки за италианските фермери, преди в крайна сметка да го подкрепи.

Критично е и това, че Рим и Берлин вероятно ще бъдат трудни съюзници по въпросите на публичните финанси. Италия отдавна настоява за по-разхлабена европейска фискална политика — и по този въпрос е естествен съюзник на Франция — докато Германия традиционно играе ролята на „железния дисциплинар“ по отношение на разходите.

Но дори и тук има известно сближаване: Мелони съкращава разходите на Италия, а Мерц ръководи историческо разширяване на разходите, финансирани с дълг, за инфраструктура и отбрана.

В основата си голяма част от нарастващия съюз между Мерц и Мелони е резултат от промени, продиктувани от вътрешнополитическото им оцеляване.

Мелони изтегли националистическата си партия „Братя на Италия“ към центъра, особено по въпросите на външната политика. В същото време възходът на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) принуди Мерц рязко да измести консервативната си партия надясно по темата за миграцията.

Това идеологическо сближаване позволи затопляне на отношенията. Докато Мерц търси европейски партньори за драстично намаляване на притока на търсещи убежище, за по-малко регулации и повече търговия — и за противотежест на Макрон — Мелони се превръща във все по-важна фигура за канцлера.

Въпреки това Стефано Стефанини, бивш високопоставен италиански дипломат и представител в НАТО, подчертава, че отношенията винаги ще имат своите граници.

„Това е много тактически съюз“, каза той. „Няма координирана стратегия. Има редица въпроси, по които Мелони и Мерц се оказват от една и съща страна.“

Стефанини отбеляза също, че ангажиментите за разходи — особено за военни проекти — ще бъдат област, в която Рим отново ще се окаже в по-естествен съюз с Франция.

„По отношение на разходите за отбрана Италия и Франция са по-близки, защото Германия има фискалния капацитет да харчи сама, докато Италия и Франция се нуждаят от максимална финансова подкрепа от ЕС“, каза той.

Въпреки тези различия Мелони се възползва от възможността да се сближи с Мерц.

„Мелони разбра, че щом има напрежение във френско-германските отношения, тя може да се намеси и да се приближи до Германия“, каза Марк Лазар, експерт по френско-италианските отношения, който преподава в университета LUISS в Рим и в Sciences Po в Париж.

Мария Пенчева