Новият антикорупционен закон: Поголовно подслушване, без данни за престъпление

   Управляващите признаха, че новият антикорупционен закон може да доведе до поголовно подслушване, без дори да е нужно да има данни за престъпление. Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на "завистлив съсед" и сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. За останалите граждани употребата на специални разузнавателни средства (СРС) става възможна чрез гражданския процес за конфискация на имущество. Той ще започва при съмнение, че има разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление, пише Медиапул.

Всички текстове от новия антикорупционен закон, които позволяват вакханалията с подслушването, бяха приети на второ четене от правната комисия в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и Обединените патриоти. Те легитимират немислимото досега използване на специални разузнавателни средства дори за нуждите на гражданския процес.

Проблемът води началото си от концепцията на ГЕРБ за обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще се инкорпорират Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

  Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранти за спазването на правата на гражданите са съдът, прокуратурата и МВР, които работят по строго формалните правила на НПК. Сега ръцете на новата комисия се развързват за безогледно подслушване, стига някой съдия да недогледа някое искане или да бъде "мотивиран" да недогледа.

Условието е корупционният сигнал да не е анонимен. На тази база комисията може да поиска от съда прилагане на специални разузнавателни средства срещу мишената на сигнала. Добре известно е, че в хиляди случаи българският съд е допускал подслушване, без да се зачете особено задълбочено в исканията на службите.