Отиде си Георги Йорданов - министърът на културата на всички времена

На 91 г. почина Георги Йорданов - един от най-дългогодишните министри на културата, който и без да заема този пост след 1989 г. продължи да бъде постоянно присъствие на всяко значимо събитие в областта на изкуството, за разлика от действащите си наследници.

Дошъл в София от Сливен като вицепремиер през 1979 г., той заема след смъртта на Людмила Живкова поста на министър на културата (до 1987 г. председател на Комитета за култура с ранг министър). През 80-те години на него се дължи т.нар. "втори златен" или "сребърен век" в духовната сфера. Продължава поставените от Людмила Живкова по време на управлението й в бранша от 1973 г. до 1981 г. основи на отварянето към света.

При него проработва Народният дворец на културата, продължава Межународните асамблеи и Международните писателски срещи, у нас гастролират големите звезди, независимо дали от Изток или от Запад, като България става една от най-отворените страни в соцблока. Издават се актуалните книги и идват актуалните филми от цял свят. Продължава и интересът към източните култури - особено към японската, но също към индийската. Създават се някои от най-обичаните български филми, включително суперпродукциите Хан Аспарух и Време разделно, но също Оркестър без име, Опасен чар и още много други. Ако не беше той, вероятно никога Силвия Кацарова нямаше да получи шанса да подари на българската публика толкова много любими песни. Защото певицата, която има само хитове, е туркиня насред Възродителния процес в онези години и той й помага. Не само на нея, разбира се.

След смяната на режима е изваден от ръководството на държавата, макар да е на 55 години. Консултира фирми и не пропуска важни културни събития.

Правеше впечатление на скромен човек, който знае кога и как да мълчи и кога и как да говори - кратко, ясно, учтиво. Винаги облечен елегантно, строен човек, който се грижи добре за себе си.

Вероятно е натрупал врагове, след като в спомените си - най-добрите като литература от излезлите мемоари на величия от онова време, даде точна и обективна картина на случилото се в онези години по върховете на властта. Включително момента с хвърлената от Тодор Живков оставка в края на 1988 г. - година преди Голямата промяна. Тогава, както разкрива с протоколи от заседанията на Политбюро свидетелят на събитията Георги Йорданов, онези, които през ноември 1989 г. правят преврата срещу лидера, първи скачат да го бранят и да обясняват колко го обичат. Преди да им бъде наредено от Москва да катурнат впоследствие и също така пламенно обявения от тях за "тоталитарен диктатор" само месеци по-късно. Книгата е чудесно четиво и сега, защото е истинска история. Намерете я!

Нашите съболезнования на дъщеря му Роси, приятелка на 19 минути и СЛАВА! 

Светла му памет! 

Борис Ангелов