Откриха манастир от 11-и век в Созопол

Изключителни находки откриха археолозите на разкопките при бъдещата автогара в Созопол след като приключи първия етап от проучванията. Специалистите слязоха на повече от 6 метра дълбочина и ровът трябва да се укрепи, преди да продължат надолу.

След открития некропол археолозите разкриха манастир, датиран около края на 11-и век. В неговите граници е имало и църква от след средата на 12-и век. От нея са разкрити 2/3 от наоса (основната част на храма) и се проучва притвора.

От манастира е проучен детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения от северното крило на манастира. Предполага се, че е съществувал до средата на 13-и век.

След втората четвърт на 12-и век около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на 13-и век.

От живота на манастира има голямо количество находки, които археолозите откриват в ями, тъй като в тези християнски култови центрове съдовете, които се използват не може да напускат свещеното пространство. Открити са канделабри от 12-и - началото на 13-и век. Изключително е богата находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна украса, включително и местни, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.

Намерени са също няколко кръста-реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци.

Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период рядко се срещат гробни дарове.

В края на 13-и век манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора. Находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тези находки подлежат на реставрация, след която ще стане ясно кои са тези светци.

След унищожаването на църквата, върху нея е изграден път. Това, според директора на музея в Созопол Димитър Недев е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Той ще предложи улицата да се запази и да се експонира в бъдещата автогара.

Във втория период от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване на масивния ѝ зид (широк около 90 см) от север и от юг, а гробовете около нея са един в друг. До момента са проучени над 120 погребения, а ако се преброят и препогребванията, стават над 160.

Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два гроба, т.нар. цистови, което означава гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика. Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде документиран и проучен римски некропол. Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от 3-ти до началото на 1-ви век пр.Хр.

Сега предстои на мястото на археологическия обект да пристигне комисия от Министерството на културата. Разкопките ще продължат през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.

Снимка: БНТ