Паметта не живее само в мозъка

През 2025 г. учените поставят под въпрос едно от най-фундаменталните предположения за това как телата ни съхраняват преживяванията. Нови изследвания предполагат, че спомените не се ограничават само до мозъка, а могат да бъдат кодирани и в други части на тялото, включително сърцето, червата и дори клетките из цялата нервна система. Тази революционна идея може да промени разбирането ни за ученето, паметта и сложната връзка между ум и тяло.

Традиционно се смяташе, че паметта е изключително домейн на невроните в мозъка. Въпреки това, проучванията показват, че определени клетки в други органи могат да съхраняват информация, влияейки върху емоционалните реакции, мускулната памет и дори инстинктивните поведения. Например, хората често описват „чувства от стомаха“ или емоционални реакции, които изглеждат коренни в тялото, а не в съзнанието. Тези открития подсказват, че паметта е далеч по-разпределен и динамичен процес, отколкото сме си представяли досега.

Разбирането на това може да революционизира медицината и психичното здраве. То може да обясни защо травми, стрес или жизнени преживявания оставят трайни отпечатъци извън мозъка, влияейки върху цялостното здраве и емоционалното благополучие. Също така открива вълнуващи възможности за терапии, които се насочват както към тялото, така и към ума, потенциално подпомагайки при нарушения на паметта, емоционално изцеление и физическа рехабилитация.

Това откритие ни кани да се видим в нова светлина – като сложни същества, чиито преживявания са вплетени в цялото тяло. То ни напомня, че интелигентността, паметта и емоциите са дълбоко свързани и че разкриването на тайните на тялото може един ден да отключи нови начини за запазване и подобряване на нашите спомени.

Кирил Пламенов