Половината българи искат Закон за личния фалит

България остава една от малкото европейски държави без законодателство в сферата на потребителската несъстоятелност, а положителният ефект, ако го  имаме, може да достигне до 3% от брутния вътрешен продукт на страната, сочи доклад на Съвета по икономически и публични политики.

Над 60% от анкетираните нямат никаква представа какво означава "личен фалит", 26% имат някаква представа, а едва 9% знаят, показва социологическо изследване за нуждите на разработката.

„Над половината от българските граждани имат нужда от допълнителна информация относно въвеждането на законодателство за личния фалит", коментира експертът в Съвета Владимир Сиркаров. Вече започнати, близо половината българи (48%) са категорични, че трябва да има Закон за личния фалит, докато процентът на противниците му е много нисък.

"Важно е да се изследват причините, поради които потребителите изпадат в несъстоятелност - дали става дума за рисков профил или поради икономическата конюнктура в страната. Така ще може да се прецизират текстовете в законодателството, благодарение на което то ще е по-ефективно", допълни адв. Деян Драгиев.

Според експерта от СИПП Михаил Кръстев устойчив модел на законодателство в тази сфера е да се съобразяват интересите на всички замесени среди, както на длъжниците, така и на кредиторите.

"Балансът във финансовата система е много важен. Често забравяме, че освен длъжници, ние се явяваме и кредитори на финансовите институции чрез своите спестявания. Затова вторичният дългов пазар трябва да работи в ясно регулирана рамка, съобразявайки се с правата на потребителите, но опазващ и интересите на