Правителството на Борисов е предпоследно по доверие в ЕС

Българите не получиха адекватна и достъпна подкрепа в кризата и въпреки че като всички останали хора по света през лятото гледат по-ведро на живота отколкото през пролетта, то разривът им с държавата и нейните услуги е пълен, а доверието в правителството, здравната система, полицията и медиите е в най-добрия случай на предпоследно място в ЕС. Само правителството в Полша се ползва с по-ниско доверие от кабинета на Бойко Борисов.

Това показва изследване за корона кризата, нейното влияние върху живота на хората в Европа и адекватността на предприетите от правителствата мерки, проведено в два етапа - през април и юли, от Европейската фондация за условията на живот и труд Eurofound, съобщава Сега. Тази седмица беше обявен и окончателният доклад на организацията. То не е представително, но се базира на над 90 000 онлайн анкети, като обобщените данни са претеглени според демографския профил на всяка страна.

Наред с класическите измерения на кризата като безработица и др. изследването се фокусира върху широк кръг от въпроси за доверието в институциите, усещането за щастие и удовлетвореност, страховете на хората за бъдещето и личното им финансово състояние, отношението към предложените антикризисни мерки и др. От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятната позиция сред 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията у дома и се стигне до вярата в демокрацията.

Българите традиционно се споменават в подобни изследвания с ниските нива на удовлетвореност от живота. В настоящето изследване обаче най-силно впечатление прави усещането им за неадекватност на предложените от правителството мерки на подкрепа. Малцина са тези, които ги намират за лесно достъпни, прозрачни и ефективни.

62.8% от участвалите в изследването от България не смятат, че правилата за получаване на подкрепа бяха ясни и прозрачни. Делът на недоволните е най-високият в ЕС, а едва 18% са съгласни с това твърдение. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли лесен и ефективен достъп до подкрепа от публичните институции. 75.4% смятат, че това не бе така, а едва 9.2% са съгласни с твърдението. Тук само унгарците ни надминават по недоволство. Мерките не се възприемат и като справедливи - 40.7% са дълбоко несъгласни с подобно твърдение, като отново подобно ниво на недоволство има само в Унгария. За справедливи ги намират едва 14.6% от хората. Само 10.3% от българите смятат, че мерките достигат до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това твърдение.

Едва 4.6% от хората са получили някакъв вид отстъпка или отсрочка за плащане на данъци, сметки, ипотека, заеми, но тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е даже по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са успели да ползват 4.1%, докато в Естония например делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.

На този фон може да се очаква, че българите пишат двойка на правителството си - на въпрос колко вярват на правителството те дават обща оценка от 2.9 при възможни 10 точки, като тук има влошаване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е само Полша с доверие на правителството от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в ЕС - доверието в нея е 3.6 от 10 възможни точки и се понижава от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на започналите протести за оставка на правителството и главния прокурор с брутално насилие. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в ЕС след Унгария (3.8). За сравнение страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в ЕС към медиите - те получават 3.

Закономерно звучи и последното място на българите в ЕС по удовлетвореност от демокрацията у нас. На въпрос колко сте доволен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.