Пробвах и вече ще гласувам само машинно

В Първа секция на София, разположена в столичното 6-о училище на улица 6-и септември, баш срещу главния вход на МВР, гласувахме машинно. Не зная дали, ако не бях проявил интерес към устройството и възможността да го пробвам, щяха да ме поканят. Но всички в комисията бяха безупречни. Първо се гласува традиционно, после човек взема личната си карта – в противен случай, казаха, бюлетината щяла дасе окаже невалидна. А чак накрая, който иска, отива до малкото апартаче, сгушено в кашона си край черната дъска на класната стая, заета от секцията. Човек просто натиска тъч-скрийна на номера, който е избрал. След това отива на „гласуване”.

Екранът светва отново с изписано името на съответната партия, за която сме дали вота си. Ако потвърдим, той вече е зачетен от системата. Изчаква се малка бележка – нещо като квитанциите, които тотото въведе напоследък. Тя се сгъва и се пуска в мини урната, която събира гласовете от машинния – в нашата комисия го наричаха „електронен”, вот. Това вероятно се прави за сверяване на данните от гласуването с апарата. Така, поне според мен, шашмите са изключени – дори техниката да бъде разбъзикана, бележките ще покажат евентуална измама. Гласът няма как нито да се скрие, нито да се грабне от другиго, нито пък бюлетината да се драсне и да се направи по този начин невалидна, както става с класическото гласуване.

Ако наистина от експериментално стане обичайно, вече ще давам своя вот само машинно. То е по-бързо, по-интересно, на всичкото отгоре пести хартия, а значи и природа, което при засилената сеч в родните гори си е много съществено.

Борис Ангелов