Само 3 закона, но 42 дела в КС: Рекордите на 2024 г.

Рекордно нисък брой нови закони - само три за цялата 2024 г., както и рекорден брой дела, образувани от Конституционния съд - 42. Това беше отчетено в новия брой на "Юридически барометър" - гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев, предаде Дир.бг.

Той обясни, че двадесет и третият брой на "Юридически барометър" обхваща цялата 2024 г. Професорът обобщи, че в този КС е образувал 42 дела, от които 16 - по искания на отделни състави, като 11 от тях са отклонени. Общо 16 са решенията на съда за миналата година, като това е над средната стойност от 2016 г. досега (13 решения годишно).

Проф. Вълчев отбеляза още, че законодателната дейност е специфична през този период, защото е имало големи прекъсвания в дейността на Народното събрание. От обичайните 180-200 закона, които в рамките на една година се приемат в България, този път са приети само 94 закона, като почти пет месеца нямаше нито един приет закон, коментира проф. Даниел Вълчев.

Запазва се тенденцията над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от веднъж годишно. Кодексът за социално осигуряване отново е законът с най-висок средногодишен брой изменения и допълнения - седем пъти годишно, отчитат още в новия брой на списанието.

Прегледът на законодателството за 2024 г. сочи за трайна тенденция в това закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите, посочват от инициативата.

В рамките на темата на изданието - "Българският граждански кодекс" екипът на "Юридически барометър" повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, като поставя началото на дискусия по една от най-старите, но и най-недовършени задачи пред българското законодателство - такава, която "вълнува умовете на поколения български юристи вече близо 100 години".

България е една от малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, въпреки че към момента в страната действат цели 11 кодекса в различни клонове на правото, добавят от инициативата.

Във връзка с констатацията, че 2024 г. става годината с най-малък брой приети нови закони от началото на изследването през 2010 г. председателят на Народното събрание Наталия Киселова  коментира, че "в настоящата обстановка Народното събрание е по-добре да приема по-малко, но по-сериозно обсъдени законопроекти и да не повтаряме грешки на предишни парламенти".

"Ако може голяма част от актовете, които сме приели, да не бъдат обект на конституционен контрол, мисля, че това е добро начало за връщане към нормалното функциониране на Народното събрание", смята Киселова. Тя пожелава успех на "Юридически барометър", както и "тези аналитични и обобщени данни да ни показват, че нормалното функциониране и стабилността в правната система трябва да надделяват над конюнктурните решения".

Министърът на правосъдието Георги Георгиев коментира, че е изключително важно да си даваме сметка за значението на качеството на законодателството, много преди то да е факт.

"Именно в тази връзка през изминалите три месеца си позволих представители на академичната общност от различните университети да се включат по водещи законопроекти, които се оказаха "препъни камък" в много отношения. По всеки от проектите привличаме водещи специалисти", коментира министърът, цитиран от БТА. Ролята на юристите според Георгиев е да дават решения на проблемите на обществото, а не просто да създават такива със законодателен ентусиазъм отвъд капацитета.

"Не е редно да променяме законите, защото някоя техническа мярка не е изпълнена", каза още Георги Георгиев.

"Достойната, но тъжна история за съдбата на благородната, възвишена, държавотворяща идея за създаване на български граждански кодекс, ангажирала усилията и страстта на най-добрите ни учени, цивилисти, изявени юристи от практиката не бива да се забравя", каза от своя страна проф. дюн Иван Русчев - професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет и академик - редовен член на Българската академия на науките.

"За нея трябва да напомняме с огромната надежда тя да запали нови поддръжници, без чийто интелект и воля ще бъде обречена на забрава, този път завинаги. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната незаинтересованост и на законодателното тяло, и на някои представители на юридическото съсловие, че за граждански кодекс у нас все още или вече не му е времето, че изработването на неговите текстове е сложно, че у нас няма юридически подготвени хора или като държава не притежаваме елитна правна прослойка", коментира още проф. Русчев.

Според него е крайно време инертността, липсата на воля, незаинтересоваността към бъдещето на правото у нас да престане да се оправдава с обективни причини. "Въпросът не е във възможностите, а във волята тази десетилетна мечта да бъде сбъдната. Ще ми се да вярвам, че трудният, но славен път по изработването и най-вече по приемането на българския граждански кодекс тепърва предстои", каза още проф. Иван Русчев.

Кирил Пламенов

 Снимка: БТА