Трапезата на Бъдни вечер не се е вдигала, а се е влачила

 Трапезата на Бъдни вечер не се е вдигала, а се е влачила, за да не се вдига берекетът от къщата. Това каза проф. д-р Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките, в интервю за Агенция Фокус по повод отбелязването на Бъдни вечер.

Тя поясни, че с нечетния брой гозби символично се пожелава напредък и развитие. „Освен това обикновено се вярва, че е добре най-често нещата, които са на трапезата да бъдат 9 наброй. Тази цифра е имала значение за много. Едно време като важен компонент на Бъдни вечер се е брояла солта, която се смята за кум на трапезата. Лукът също е бил важен компонент, тъй като е сред символите на плодородие и изобилие. Той има и предпазваща функция, както и чесънът. С него са се гонили зли очи, зли сили и се е пазило семейството. Селската трапеза е била бедна, но на Бъдни вечер е трябвало да има много неща. Тя трябва да бъде едно магическо добро начало, за да е пълна през цялата година семейната трапеза, да има изобилие, плодородие и приплод сред животните. В това се състои и смисълът на тази пълнота“, коментира проф. Георгиева, като уточни, че сламата се е слагала, тъй като символизира берекет и плодородие и се свързва със сламата, в която някога Богородица е родила Исус. „Когато членовете на семейството приключат с яденето, трябва да станат всички заедно, за да няма непълни и по-малки класове на житото, т.е. да е равна нивата и пълна със зърно. При ставане от трапезата, членовете на къщата не са ставали прави, а са започвали да се търкалят на една страна. Така са се отдалечавали, за да полегнат класовете. Не е било добре по време на храната някой да става, защото това не е добър знак“, допълни проф. Георгиева.