Tron: Ares: Буги ъпгрейдът на Дисни представя Джаред Лето в ролята на изкуствен интелект, решен да навлезе в реалния свят

Най-новото попълнение в култовата поредица на Disney комбинира впечатляващи визуални ефекти с носталгия към оригинала, но режисьорът Йоаким Рьонинг сякаш се увлича по митологията на „Tron“ повече, отколкото по новите му идеи, пише variety.com.

В „Tron: Ares“ Джаред Лето влиза в ролята на изкуствен интелект на име Арес, създаден да защитава виртуалната мрежа, но обзет от желание да влезе в реалния свят. Филмът поставя два големи въпроса: какво ще стане, ако нещата, създадени във виртуалното пространство, могат да бъдат прехвърлени в реалността – и дали изкуственият интелект може да бъде сила за добро.

Грета Лий играе изпълнителната директорка на „Енком“ Ив Ким, която вярва, че ИИ може да донесе полза на човечеството, докато злодеят – предприемачът Джулиан Дилинджър (Евън Питърс) – вижда в технологията само средство за печалба и власт. В центъра на конфликта стои т.нар. „код на постоянството“, който би могъл да направи цифровите обекти вечни в реалния свят.

Лето изглежда внушително в ролята на Арес – с брада и дълга пригладена коса – но героят му е почти безчувствен, съзнателно лишен от човечност. Визуално филмът впечатлява – заснет в Imax 3D, с електронен саундтрак на Трент Резнър и Атикус Рос от Nine Inch Nails, той напомня за стилистиката на оригинала от 1982 г., но с технологичен блясък от ново поколение.

Въпреки свежите идеи, „Tron: Ares“ страда от прекомерна зависимост към миналото – с многобройни препратки към първите филми и дори с камео на Джеф Бриджис. Историята за самоосъзнаващ се ИИ, който търси своето място в света, остава на заден план зад зрелищните състезания и неоновите битки.

Филмът на Рьонинг демонстрира потенциала на визуалните технологии, но и показва, че Disney все още разчита повече на познати франчайзи, отколкото на нови идеи. В крайна сметка „Tron: Ares“ е визуален спектакъл с философски заряд – но и носталгично напомняне, че бъдещето на „Tron“ все още търси своята посока.

Мария Пенчева