„Нова година – нов късмет” е чудесна поговорка с доказателство черно на бяло – фантастичното ново издание на любимия ми роман Великият Гетсби. Това е истинско събитие, защото тази книга – модерна класика, не се публикува у нас, пък и другаде, твърде често – това става през няколко десетилетия. Още по-малко пък се издава с оригиналните илюстрации и корицата от първата книга на 97 г. У нас това става за първи път. Не, че сборникът от прочутата соцпоредица Световна класика в черно със златни елементи, в който бяха побрали и Гетсби беше лош. Но оригиналът е наистина съвършен. Сецесионен (Ар Нуво, Ар Деко, Либърти, Югендстил) и много красив.
Нов е преводът на Дора Велева. А цялата смелост е на издателство Знаци, което поднася на професионалния читател с вкус прекрасен скъп продукт на един все по-опростачен и все по-стеснен и откъм интереси, и откъм тиражи беден пазар.
Всеки, който се чувства на ниво, просто трябва да има това томче. Аз лично взех две – едно да стои на нощното ми шкафче върху старото издание от Световна класика, а другото за подарък на човек, който ще бъде новопосветен в света на Гетсби.
Удоволствието от четенето е несравнимо.
И от мъдростта на книгата, която мнозина разглеждат повърхностно като „светска новела” или пък като „бледо копие” на филмовия вариант с Робърт Редфорд и Миа Фароу или по-слабия с Ди Каприо.
Точно преди век ФицджЕралд, както е правилно да се произнася името му, започва да пише своето най-изящно произведение, което ще издаде през 1925 г. Книгата му не е просто тип „в какво се превръщат мечтите”, „не всичко е пари, приятелю” и
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 26 юли 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Лиъм Нийсън, Том Бейтман, Том Джаксън, Еми Росъм, Доменик Ломбардози, Джулия Джоунс, Джон Доман и Лора Дърн.
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!