ВКС: Отнемането на книжката и спирането на колата от движение за неплатени глоби нарушават Конституцията

Разпоредбите от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), според които МВР има право да отнема временно шофьорски книжки и спира от движение автомобилите на хора, които не са си платили глобите, и въз основа на които цяло лято се правят проверки на границата, ограничават непропорционално основни права и свободи, предаде lex.bg.

Тази позиция застъпва Върховният касационен съд (ВКС) в становище до Конституционния съд (КС). То е изготвено от съдия Борислав Белазелков и не е обсъдено на Пленум на съда, но е представено официално в КС.

Становището на върховния съд е по повод на искането на омбудсмана Диана Ковачева да бъдат обявени за противоконституционни две разпоредби от ЗДвП, които служат за основание на МВР да спира на границата всички шофьори с неплатени пътни глоби.

Става въпрос за чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к” от ЗДвП. Те предвиждат следното:

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

т. 1. б „д“ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;

т. 2, б „к“ временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба;

Диана Ковачева изтъкна пред КС, че чрез тях се ограничават основни права на гражданите – на свободно придвижване в страната, на напускане на нейните предели, на личен живот и се погазва принципът на правовата държава.

Всички аргументи в искането на омбудсмана следва да бъдат подкрепени, като някои от тях може да бъдат развити по-подробно, заявява съдия Белазелков пред КС.

Той обяснява, че заявената от законодателя цел на двете разпоредби – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, е легитимна. „Но за постигането ѝ не може да се ограничават основни права и свободи, най-малко когато за нейното постигане в закона са уредени други правни средства, които, правилно приложени, могат да способстват по-добре за нейното постигане“, се изтъква в становището на ВКС.

В него се обяснява, че поведението на наказания, който не плаща глобата си след срока за доброволно изпълнение, е неправомерно, но това не е нито престъпление, нито административно нарушение. „С неизпълнението той се поставя в положението на неизправен длъжник с парично задължение и може да търпи само принудително изпълнение върху неговото имущество и доходи по реда на ДОПК и ГПК, когато държавата е присъединен по право взискател“, подчертава съдия Белазелков.

И напомня, че всяка лична принуда срещу длъжник по парично вземане е недопустима.

Освен това в становището на ВКС се изтъква, че човекът може да не плаща, защото няма достатъчно доходи и имущество. „Такъв длъжник се нуждае от уредената в приложимия процесуален закон защита – несеквестируемост, отсрочване и разсрочване на задължението, спиране на изпълнението, опрощаване от органа, установил вземането и др. Ограниченията на личните права на длъжника могат само да затруднят постигането на заявената от законодателя цел“, обяснява върховният съд.