Властта крие 72 избягали затворници

72-ма затворници са успели да преодолеят решетките и да избягат през последните 5 години. За повечето бягства гражданите дори не са били уведомени - знаят се не повече от десетина случая, пише Сега.

Бегълците са изтърпявали присъди за убийства, блудства, изнасилвания, кражби, грабежи, наркотици, измами, контрабанда и телесни повреди. Министерството на правосъдието обаче крие имената им с абсурдния аргумент, че те не са дали съгласие личните им данни да бъдат огласявани публично. Интересно как тогава разчита те да бъдат открити.

"Няма писмено съгласие на лицата за предоставяне на исканата информация", гласи абсурдният отказ на шефа на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерството на правосъдието Васил Миладинов, коментира Сега.

Той не уточнява дали е правен опит "третите лица" да бъдат открити, за да бъдат питани, и дали официално са отказали, което също би било абсурдно. Имената на осъдените у нас са публични, каквото е и самото правосъдие, и това именно е начинът да се осъществява генералната превенция на закона. Министерството не беше толкова деликатно с избягалите затворници тази пролет и не искаше съгласието им, за да съобщава подробности за тях. От Върховната касационна прокуратура преди време също отказаха да предоставят имената на ефективно осъдените, които са избягали, преди да влязат в затвора, защото това били лични данни.

Най-много бягства има през 2016 г. - 20 души. 12 от тях са кривнали от външни обекти на затворите във Варна, Стара Загора, Ловеч, Бургас и София. През м.г. са избягали 14 души, като 8 от тях са се измъкнали от външни обекти, петима от затворнически общежития и един от корпуса на Бургаския затвор. От началото на 2018 г. бягствата са 9. Зрелищното бягство на Владимир Пелов и Радослав Колев, които през април успяха лесно да преодолеят всички защитни мерки и да избягат през централния вход на Софийския затвор, разкри хаоса и липсата на контрол в местата за лишаване от свобода. Пелов беше открит два месеца по-късно край Ботевград, след като загина в престрелка, а Колев още се издирва. През тази година имаше и бягство от болница.

От ГДИН се оправдават, че осъществените бягства всъщност са отклонения и са извършени предимно от затворнически общежития от открит тип, където има смекчен надзор, а осъдените работят на външни неохраняеми обекти. От общежития от закрит тип са извършени три бягства с петима участници, като към момента се издирват двама - един е задържан в страната, друг лежи в португалски затвор, а третият е мъртъв.

Адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" коментира пред "Сега", че всички случаи на бягства от затвора са публични и няма причина имената на изчезналите да бъдат пазени в тайна, защото надделява общественият интерес. "Може би, когато постъпват в затвора, осъдените трябва да бъдат молени да дадат предварително писмено съгласие при бягство имената им да бъдат огласени", пошегува се той.

Публичността е принцип, а другото е изключение, допълни адвокатът и даде пример кога може да има изключение - ако тече издирване, което трябва да остане в тайна от търсения, какъвто няма как да е случаят с бягствата от затвора, както и ако от бягството е минал твърде дълъг период - например 30-40 години.

Кашъмов припомни, че заради бягствата, които станаха напоследък, както и заради осъдените, които държавата изобщо не може да вкара в затвора, темата е постоянно под обществено внимание. Затова и имената на бегълците не може да са тайна.