Загадката Таджикистан, празнуващ 9 септември, откакто ние спряхме

Плакати за 9 септември в сърцето на Душанбе се опитват да съперничат на постерите с лика на президента Рахмонов. От 1991 г. това е националният празник на Таджикистан, след като предишната година спря да бъде нашият и минахме към 3 март. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

На 9 септември преди 34 г. най-малко познатата съветска  република става независима държава, а само година по-късно е оглавена от Рахмонов, който след месец ще достигне 33 г. начело, колкото събра онзиденшният рожденик Тодор Живков у нас. Рахмонов обаче ще продължи да управлява, преживял атентат и 2 опита за преврат, а след него се очаква да поеме синът му Рустам, който в момента е кмет на удивително мащабната, обновена и съвременна столица Душанбе.

Шоуто започва от кацането. Ние прелетяхме с таджикистанската авиокомпания Сомон ер от Бишкек, столицата на съседен Киргизстан, като гледките към ТянШан със заснежените и при 37 градуса над 7-хиляди-метрови върхари са удивителни. В края шашкаща е и панорамата над Душанбе – пустинен пейзаж, сред който изведнъж се появяват зелените пространства край идеално планираните широки булеварди в центъра с импозантни сгради, а по-встрани – бедни къщички с металически покриви. „Город контрастов”, както се казваше в легендарната комедия Диамантената ръка, от която идва и лафът между пиещи: „Ти мене уважаваш ли ме”!

На самото летище веднага прави впечатление запазената ретро съветска сграда в стил сталински неоампир до по-модерната от края на съветската епоха. Към самолета се скача стълбичка с надпис Точикистон, както тук изписват името на страната си.

Аерогарата е малка, контролът не е така строг по съветски, както човек очаква, а оттам започва битката за такси на нормални цени. Човек е чел, че то трябва да му струва 2-3 евро до центъра, но никой не предлага цена под 10 долара. Даже нормалните фирмени таксита – до едно чисто нови китайски електромобили от неизвестни нам засега марки, които стоят паркирани най-далеч.

Вземам едно от тях и съвсем скоро от булеварда право от летището, правим ляв завой на второто голямо кръстовище и се озоваваме сред масивните 20-ина етажни здания, които са образували шпалир с мраморните тротоари пред тях покрай Айни. Това е един от двата главни проспекта/авенюта на Душанбе. На него е и моят хотел Hilton, индийска инвестиция, който е сред двата топбрандирани в града и се оказва временен дом, освен за мен, за националния отбор по футбол на субконтинента с целия му многоброен щаб, на китайски бизнесмени, американски туристи, турски авиатори и любимо място за местния елит със своя фитнес и спацентър.

Десетина минути пеша покрай върволица от търговски центрове, съвременни супермаркети и заведения, човек стига до кръстовището на двата възлови проспекта на Душанбе. Тъп ъгъл от Айни дава началото на легендарното още от съветско време авеню Рудаки.

По 3 платна от двете страни и линеен парк с грижливо поддържана растителност, удобни пейки, изчислени така, че винаги да бъдат в сянка, в средата, то е истински проспект, който много напомня примерно сходния в Самарканд, около който е тамошният руски квартал. С тази разлика, че тук всичко е отлично поддържано. В чест на празника се преасфалтира, тротоарите са идеални, необарокови здания от съветската епоха се редуват с големи съвременни здания в стил путински ампир в московски калибър и по габарити – има и жилищни, и търговски центрове, и офис сгради, и комбинация от трите типа.

Махалата – тук се използва точно тази наша, всъщност турска дума, е забележителна с красива опера с малък парк и фонтани пред нея и по-голям с много елегантни заведения отзад.

 Покрай нейния чудесно оформен градоустройствено район, Рудаки продължава, за да се влее в един от величествените площади, които изобилстват в този град.

Напред е статуята на Сомони – националният герой, зад която има огромно открито пространство, забележително с националната библиотека и бюстовете на множество местни бележити автори покрай пешеходната зона, направена с огромен размер, която завършва с обелиск.

От горната площадка в неговото крайбрежие се открива гледка не само към центъра назад, но и към разположения вляво и недостъпен Дворец на нацията, който служи за приеми на президента, както при соца у нас беше резиденция Бояна. И съвсем скоро ще посрещне Путин и другите лидери от региона на среща Русия-Централна Азия.

А също към втория най-голям национален флаг в света, също със специален свой парк.

Въпросните 2 забележителности се виждат ясно и в маща дори от полет над Душанбе.

Върнал се обратно при статуята на Сомони през успоредния парк, в който наред с приказни рози и всякаква друга красива флора, има и естествено растящи фикуси, излизам срещу импозантната сграда на Парламента. Тя е чисто нова, както пише на специален огромен постамент в страни – дар от Китай, чиито строители стоят зад околните супер мащабни здания.

Пред народното събрание на републиката има „танцуващи” с подскоци и „пеещи” фонтани, озвучавани от любими на местните хора песни, в които често се разпознават поне думите „Таджикистан” и „Душанбе”, а стилът и ритъмът е между родния ни фолклор и чалга с нотки на съветска естрада тук-таме.

Направил чупка покрай Парламента и оставил стария и действащ до 9 септември съветски в сталинистки стил в неговата сянка, проспектът Рудаки продължава с нов линеен парк, докато достига своята най-широка част.

Зеленината се мести в стройни редици отстрани, обточвайки широките и добре поддържани тротоари. В началната част има по-съвременни мащабни здания и така до някогашният ЦУМ с име Таджикистан, който е превърнат в нещо като техномол.

Тук-там обаче има и корнери за сувенири – прочутите халати и тюбитейки в стар и в съвременен стил, магазин СССР с антиквариат от Съюза – от радиошкафове и магнетофони, през мебел и характерните  абажури за хол, та до портрети на Сталин, Ленин, Брежнев на платно, плетени и всякакви.

Има и няколко „галерии”. Те смесват пейзажи в стил Шишкин с множество картини в стил хиперреализъм, които представят заедно и поотделно тримата най-важни членове на президентското семейство – лидера на нацията, любимия му син и неговата съпруга с вид на „строга, но справедлива” – още един лаф от Диамантената ръка.

От страната на магазина следва една по-романтична част на булеварда, чиято перла е Националният театър, също обграден от кокетна розова градина, обогатена и с щедри палми, и със задължителните за този град фонтани.

Свървате и попадате на малка уличка, която води към доста мащабната и много красива отвътре главна джамия, която е само сърцето на немалък комплекс. Най-интересната част от него е нещо, което носи табела „тоалетна”, но всъщност е място, където всеки може да влезе, да вземе тъмносини джапанки и не само да се облекчи, но да седне спокойно на специални каменни столчета, да се измие колкото и където има нужда на някоя от многобройните чешми с топла вода, освен студената, а после да вземе пешкир, да се избърше, да свали джапанките и да продължи – към джамията пречистен или по пътя си в 37-градусовата жега.

Отварям скоба, за да подчертая, че президентът на Таджикистан през цялото си управление защитава тезата, че съвременният ислям трябва да бъде умерен, неполотически, лишен от всякаква войнственост и връзки с тероризма, а отстояването на тази модерна позиция никак не му е била лесна при съседи като Афганистан и Иран.

Дотолкова, че даже брадите са нежелателни, а местните хора от всички възрасти са КАТО БРАТОВЧЕДИ НА ВЕСЕЛИН МАРИНОВ с типичната прическа с онзи така любим през 80-те „пресечен” бретон.

Излизайки отново на булеварда, се стига не след дълго и от същата страна до поредния и най-мащабен парк, направен с четири мащабни арки, в чийто център има още по-мащабен обелиск – площта изглежда толкова огромна, че като нищо съперничи на най-големия в света Тянанмън в Пекин.

На връщане към центъра може да се мине от другата и по-сенчеста следобед страна на Рудаки, на която има ниски съветски блокчета с богато орнаментирани фасади – любимият ни архитект Жан Нувел би ги писал  абсолютно в негов стил.

Сега отдолу има заведения в традиционен стил за плов – горниран с месо и зеленчуци ориз, за тестени изделия, които общо взето не се различават много в републиките от Централна Азия и тук също са много евтини и много добри.

Апропо, Душанбе е нелошо място за шопинг по отношение на разнообразието като марки и цени, тук не се продават само ментета като в съседната столица Бишкек на Киргизстан.

В супермаркетите прави впечатление, че най-търсените от населението храни като тестените и доматите ( 30-50 доларови цента за кило ) са съобразени с доходите, които са средно 250-320 долара. Други обаче – например шоколадите, са общо взето с европейски котировки.

В тази връзка, Таджикистан е забележителен, защото в него можете да купите шоколад Казахстан или Русия, не видяхме Узбекистан. С името на самата република обаче няма.  

Търсихме, търсихме и накрая намерихме на летището поне нещо като шоколадови бонбони, прозведени в Таджикистан. Всъщност бяха облечени в шоколад ядки – републиката се слави с прекрасни и много евтини орехи – даже претендира да е тяхна родина, фурми и т.н.

А как се стига обратно до летището?

Ако помните, струваше 10 долара да се измине пътят до проспекта Айни. Връщането, с повикването на таксито, излезе само долар – 10 сомона.

Оттам през приличащи на контейнери тунели, се влиза в чек-ин зоната. Там бизнес- и икономична класа чакат търпеливо заедно. Т.е. човек трябва да си подготви свободен повече от час-час и половина за всеки случай. А нет-чекирането, както и в Бишкек рядко е опция за спестяване на време.

След гишетата пасажерите минават през контролите и се озовават в малката зала за излитане.

Останалите местни пари, които не са похарчени, няма къде да се обменят, за разлика от Бишкек или Астана, с тях може само да се купи нещо от скъпичките безмитни магазини, които са  2 на брой, но предлагат едно и също.

Борис Ангелов

Душанбе - София