Земята е имала „таен съсед“ в първите 100 милиона години: Учени

Учени представиха изненадваща нова хипотеза за произхода на Луната, според която Земята някога е имала „скрит съседен свят“, намиращ се непосредствено до нея в ранната Слънчева система.

От десетилетия астрономите смятат, че Луната се е образувала преди около 4.5 милиарда години след сблъсък между младата Земя и обект с размера на Марс, наречен Тея. Тея е била разрушена напълно, а следи от нея са запазени единствено в земната кора и в лунните скали.

Сега учени от Института „Макс Планк“ за изследване на Слънчевата система твърдят, че са разкрили мистериозния произход на това древно тяло. Чрез детайлен анализ на съотношенията на изотопите в земни и лунни проби те изчисляват къде най-вероятно се е образувала Тея.

„Тея вероятно е била една от десетки, дори стотици планетарни ембриони, които са се сблъсквали и комбинирали, за да формират планетите“, казва водещият автор д-р Тимо Хоп пред Daily Mail.

По думите му Тея е обикаляла Слънцето по стабилна орбита, разположена малко по-близо до него, отколкото е Земята днес. Това означава, че през първите 100 милиона години от съществуването на Слънчевата система Земята е имала „скрит съсед“, който след гигантския сблъсък е изчезнал напълно.

При удара цялата оцеляла материя е била погълната от Земята или Луната, а отломките, които биха могли да избегнат това, са били изхвърлени от стабилната орбита и отдавна са изчезнали.

Подобно на използването на въглеродните изотопи в археологията, астрономите анализират изотопните съотношения, които действат като „космически отпечатъци“. Когато Слънчевата система се е формирала, изотопите не са били разпределени равномерно, което позволява да се проследява произходът на различни тела.

Прецизни измервания на железни изотопи в проби от Земята, в лунни материали от мисиите „Аполо“ и в астероиди показват, че Земята и Луната имат почти идентични изотопни съотношения. Това сочи, че Тея и протоземята са се смесили изцяло при сблъсъка.

„Сходният изотопен състав прави невъзможно да определим директно първоначалния състав на Тея“, обяснява д-р Хоп.

Затова учените използват косвен метод – сравняват земните и лунните изотопни стойности с тези на различни групи метеорити. Анализът показва, че Тея и протоземята вероятно са се формирали от скалисти, „не-въглеродни“ материали във вътрешната част на Слънчевата система.

Според модела Тея е обикаляла около Слънцето около сто милиона години, преди гравитацията на Юпитер да наруши нейната орбита и да я тласне към Земята.

„Тя е била на сравнително стабилна орбита около Слънцето. Предполагаме, че това е било по-близо до Слънцето от орбитата на Земята – но това е всичко, което можем да кажем“, допълва д-р Хоп.

Новата теория потвърждава модела за гигантския сблъсък, но добавя любопитна подробност: в ранните етапи от своята история Земята е имала таен „съседен свят“, който е изчезнал завинаги след катастрофата, довела до раждането на Луната.

Тея е била младата планета, която е „живяла“ точно до Земята.

 Юпитер е разместил орбитата ѝ.

 Тея се е блъснала в Земята.

 От удара се е образувала Луната.

 Тея е изчезнала завинаги.

Мария Пенчева