Кое е най-страшното за Иво Аръков?

"Там, където сънищата се чупят като стъкло" - вероятно изполвайки безплатен изкуствен интелект е вписал Иво Аръков в обяснението към клипа си Рокзвезда - един от спосорираните с 400 000 евро от европейските и българските фондове. Такова бездарие иначе е трудно обяснимо. И такова непознаване на български език. И то от човек, който от години се представя за поет, освен за актьор, а сега се оказва, че е и композитор. Има и друг хубав цитат - пита се "колко струва да бъдеш попзвезда", все едно не знае колко е взел от културното министерство.

Отношението на медиите към най-скъпата художествената самодейност в родната история е ясно още по илюстрирането на скандала с Аръков - предимно с негови голи снимки.

Нищо, че видно от плаката той толкова се старае да се облича, както и видно по приложения като илюстрация от нас плакат от "евротурнето" му в скромен бар в Испания.

В този конкретен сучай - в характерния си "стил" на фокусник с така набиваща се логомания на една някога артистична, а сега бая чалгизирана марка. Та и комбинира едва ли не "шушкавия" костюм с потник. 

Но мълчи, сърце, както е казал истинският поет...

"Талантливият човек е талантлив във всичко", пише друг класик.

Но го пише за талантливия човек.

Такива работи като талант не личат в песента и клипа към нея.

Само вземете римуването на "скрийн" с "допамин". Сигурно сам "поетът" го смята за гениално, само дето не отговаря дори на формалните изисквания към ритъма на стиха. Освен, че няма никакъв смисъл.

Ако бяха първи поетични трепети в осми клас, как да е. На за почти 40-годишен артист с 400 000 евро публично финансиране?!

Понеже създаването на видео е синтетично изкуство, рядко ще се намери по-очевиден пример за кич и клише от този клип - като цяло и като отделни части.

Вокалното изпълнение - естествено на поета, актьора, композитора и т.н., който се явява и певец, пък е толкова безпомощно, че логично следва най-тежкият и възприеманият като коментарен въпрос в журналистическия занаят: ЗАЩО?

На предпочитания от белославския тежкоатлет английски език си има една фраза за такива случаи, но е нецензурна...

Само че въпросът за смисъла не е отправен толкова към Иво Аръков, който е в позицията от поговорката: "Не е луд, който яде баницата, а който му я дава".

Ако всичко това беше частен проект на едно момче от Белослав, или откъдето е - все Варна е най-близкият окръжен град според култовия лаф, щеше да си бъде негов проблем. Говори ни и се опитва да ни пее от името на звезда. Ние пък не го гледаме - 5000 преглеждания за месеци, от които половината бройки са предимно фамилни, а другата половина набъбна заради шума около финансовия скандал през последните дни.

Когато инвестицията е за сметка на данъкоплатците - ще изненадам и Аръков - европейските фондове също се пълнят от нашите български данъци, проблемът е общ, сиреч национален.

Защото бюджетът за "това, което имаме" като песни, клипове и турне - стига само плакатът със заголеното рамо на лирическия герой, за да предизвика позиви, е по-голям от бюджета на цял български театър или на филм, или на БОЛНИЦА в Белослав, че и в по-големи градове, или на няколко училища. Много здравни заведения затворихме и стотици образователни в нашата страна поради недостиг на далеч по - малки суми от дадените от Министерството на културата на Иво 400 000 евро.

И не става въпрос само за счетоводство.

Или пък за съмнения за корупция - морална или материална на някой висш чиновник. По-важно и от това е друго:  

Що за хора дават такива възможности и на каква лична база?

От какви естетически и други позиции го правят с нашите пари?

Коментарът си е в текста на песента с автор Иво Аръков, чийто неловък стих превеждаме от английски - незнайно защо избран за език на песента, а недобре владян от поета:

"Носиш маска,

но всичко се вижда". 

Никола Траянов