Моника Белучи: Днешните жени отстояват гласа си

„Днес жените все по-малко позволяват да бъдат огъвани от системата и това променя всичко. Не се страхуват, отстояват гласа си“.

Това твърди Моника Белучи по повод изборите в живота, които прави една жена. Актрисата и модел, която твърди, че не се срамува от професионалното поприще, което е направила преди години, се появи на корицата на най-новия брой на Elle – Италия, предава Tialoto.bg.

Звездата изтъкна, че няма нищо против дъщеря ѝ да тръгне по нейните стъпки, но би искала да я предпази от някои практики в този бранш.

„Когато бях на 20 на една фотосесия ми се случи нещо много неприятно. Решиха, че една невероятна haute couture рокля би могла да ми стои по-добре и ме попитаха защо не отслабна. В крайна сметка взеха мен, а не друг модел, но аз определено не дадох всичко от себе си и не се чувствах добре“, обяснява тя.

По думите на Белучи, тя се старае да съветва 14-годишната Дева Касел, но и да не натрапва твърде много мнението си: „Тя е малка, но не е дете, трябва да уважавам избора ѝ, но и да ѝ дам да разбере, че съм до нея, че винаги ще пазя гърба ѝ. Трудно е да намериш перфектния баланс в родителството, никой не ни учи как да станем приятели с децата си, но същевременно да останем техните бдителни родители“.

Наскоро дъщерята на Моника Белучи и Венсан Касел стана лице на кампания на Dolce & Gabbana. По този повод, нейната майка изтъкна, че малкото ѝ момиче вече е готово за подобна крачка.

„Одобрявам го, защото Дева изглежда готова. Тя обича понякога просто да прави разни неща, с които да бъде въвлечена в света на възрастните, а после отново се връща към юношеството си и училището. Иска да опитва и от двата свята“, казва още Моника и уточнява, че синът ѝ Леони също е доста артистичен.

Според Белучи, която в момента е свободна, една жена не бива да губи малкото момиченце, което носи в себе си. „Ако можех да се върна назад, все пак бих искала да прегърна своето малко Аз – момиченцето Моника. Едно нещо в децата винаги ми е било безкрайно мило – как не могат да изразят това, което се случва вътре в тях – това, което чувстват. Уверена съм, че те разбират и усещат всичко, но не могат да претворят тези емоции в думи. А в един момент ние забравяме тази детска черта, която някога е била и наша“, споделя тя.