Нещастната фамилия Павлови 2

Дарина е билетът за късмета на Илия Павлов. Осъзнала, че няма талант да направи кариера в киното, тя не може да си представи, че може да бъде принудена да се върне “на село”, т.е. в Казанлък. Затова се хваща със зъби и нокти да помага в кариерата на съпруга си. Тя завежда “връзките с обществеността”.

Не в смисъл на говорител, а като хубавото лице на бизнеса на фирмата, която има артистично име в онези години – Мултиарт, макар да се занимава главно с търговия с акцизни стоки и прави главно удари като внася тирове уиски и цигари. Дарина се среща с партньори в бизнеса и ги убеждава да имат доверие на семейството.

Това, разбира се, не е лесна работа и й струва усилия. Когато има нужда от отдих, тя се връща към стария занаят. Така едва не слага край на отношенията си с Илия.

Дамата е избягала на снимки. Почивката е супер, защото теренът на филма е хитовият вилен комплекс Дюни в залива Алепу. Романтичното място и разкрепостеността на Дарина обаче събуждат в нея младата кръв. Тя се хваща с нещо като спасител, спомня си нейна приятелка. Всичко е супер, докато един ден изневиделица да не пристига влюбеният й съпруг. Той е шашнат, когато си изяснява ситуацията.

Той вече е наясно – волната птица трябва да бъде залостена в златна клетка. Той решава, че им е време за деца, въпреки че вече има дъщеря Венци от първия си брак с генералска дъщеря.

Дарина е изпратена в Америка. Но не в Маями, където си купуват къщи първите банкери, отпускащи парите на тогавашните кредитни милионери. Нито пък в артистичния Ню Йорк, където актрисата би се почувствала като да й е дошло сърце на място.

Павлов взема непретенциозна къща в пенсионерското градче Виена, недалеч от столицата Вашингтон. Единственият лукс и единственото развлечение, което може да си позволи, е шопингът. Веднъж влиза в магазин на ултраскъпата марка Ермес и аха да падне. Вижда в жената зад щанда дъщерята на вездесъщия директор на Народния театър в края на 80-те Дико Фучеджиев. Дарина си дава сметка, че отказът й от драматичното изкуство и артистичната кариера, макар и наложен от Илия, е правилният избор.

Тя започва да кове стратегия, според която може да придобие мечтаната слава по различен път...

През това време в България ври и кипи. Илия Павлов влиза в газовия бизнес, което се оказва неговата най-голяма грешка.

Намерил е вече няколко отлични съветници в лицето на хора като говорителя на групировката Бойко Драганов и главния секретар на Беровия Министерски съвет Стоян Денчев. Успял е да неутрализира силните си вицета от началото на Мултигруп като ексшефа на митичното Шесто управление на ДС Димитър Иванов, Младен Младенов и Радослав Ненов. Минал е през входа и през изхода на Кремиковци, където фирмата на Мулти – Интрестийл, е направила много пари е пратила Павлов в Шампионската лига на бг олигарсите. Надраснал вече тесните граници на родината, Павлов има желание да направи корпорацията си наистина мулти – мултинационална. И се ориентира към енергетиката.

Насочват го към един от големите спецове по газа Сашо Дончев и с такъв човек на борда Павлов решава да атакува този бизнес. По онова време се обсъждат проекти между България и Русия в тази област. Слабият премиер Виденов е дал управлението на тази тематика на влиятелния депутат и експремиер Андрей Луканов. Двамата с Павлов в началото са в добри отношения, но постепенно покрай бизнеса във фирмата Топенерджи започват да имат скандали. Павлов изтръпва, когато сутринта на 2 октомври 1996 г. България научава, че Луканов е разстрелян пред дома си.

“Всяко зло за добро” сигурно си е казал той и е решил, че всички пътища за нашествието му в газовия бизнес са отворени. Но не е познал. Защото на власт в България е дошъл Командирът Костов, а в газовия бизнес кормилото е в ръцете на желязното му вице Евгени Бакърджиев, по прякор Валяка. Държавата решава да отстрани от газовия бизнес посредниците, а именно в тази роля е Павлов.

Свикнал на постоянен 5-годишен възход при предните две правителства, Илия решава, че е толкова голям, колкото и премиера. Дали роля в това има и уволненият журналист Волен Сидеров, превърнал се в пиар на Мулти по газовите въпроси, не е ясно. Но егото на Павлов се сблъсква с егото на Костов и това води до избухване на медийна и не само война между двамата. Павлов е притиснат в ъгъла, бизнесът му е почти на изчезване, по пътя на БМВ-то му от резиденция Бистрица, където живее към София избухва мощна бомба. Това е началото на нещастния период на фамилията Павлови, който продължава и до днес – десет години по-късно!

Борис Ангелов

Продължение в следващия брой на Супер 19'.