Плюят ме заради Евровизия: Тони

“Два дни валя сняг - едър, на красиви парцали! И затрупа всичко - пътища, къщи, коли. Дърветата блестяха със стъклени звезди и беше прозрачно-неземно! Снегът  полепваше по миглите, и те заприличваха на ангелски крилца, обаче с очи - животът светеше в тях! Крилца с очи! И беше нежно, чисто, невинно…..”

Дрън-дрън! До утре мога да измислям такива пейзажи.

Я да опитам пак:

От три дни валят плюнки! С крилца! И прелитат от Кюстендил, има и от уау - USA, минават през София и пльокват  в Бургас! Те имат и лица, но и много кокиченца, цветенца, котенца и кучета писаха. С лица, или без лица, някой пише, чука по клавиатурата и си представя как ми бие шамари, или ме сритва отзад. Къде грамотно, къде отчайващо неграмотно, но плюнката си е плюнка, даже и с чужбински акцент. Плюнката крещи, обижда ето така:

- “Абе тая машинописка какво прави в журито?”;

- Тони Д . е позор за журито!;

- "Бойкот на Тони Д. в Кюстендил!”;

- “Жалко, че няма да дойде на празника на Кюстендил, да й покажем какво е “всенародната любов!””!;

- “Искаме забрана на песните й в Кюстендил!”;

- “Тая, както си лежах на дивана пред телевизора, исках да я цапна!”;

- “Тази баба Тонка няма място в журито!”

- “Тя има ли музикално образование?”;

- “Един от най-неприятните гласове в българската музика!”;

- “Мръсна злобарка, как тенденциозно се държа към нашето момиче!”;

- “Преди я харесвах, но след днес - не!”;

- “Тая грачи като гарга!”;

- “Тая се взе за много велика, откакто Братя Аргирови и Христо Стоичков й обърнаха внимание!”;

- “Не я е срам! Пее на плейбек!”;

- “Няма да й стъпя на концерт повече!”;

- “Тя не знаеше къде се намира!”;

- “Няма класа - говореше на участниците на “моето момче, моето момиче, а по света няма такова обръщение! Абе проста жена!”;

- “Кажете си, колко пари взехте от С.А., за да закопаете М., и да спечели Д.?”

И т.н!

Мобилизацията е пълна - рода, близки, приятели - всички са на война!

Ватерло на плюнките! Наполеон до Наполеона! 

Да ви имам оръжието! Какво ви става, бе, Човеци?

Ще спра до тук, макар, че с тези плюнки мога да препълня пресъхнал кладенец! Кладенецът на плюнките! И ще му бодна една табела: “Тук почиват героичните плюнките на куп непознати хора и някои познати, които друго не могат!” 

 Жалкото е, че и да посадя цвете отгоре за разкош, то ще умре!

P.s. Човеци, не ви ли е срам, че се правите, че не чухте и думите ми: “Прекрасна си”!

Тони Димитрова