Ученичка на руския художник Александър Сергеев с първа изложба

Христина Костова е родена в Дупница. През 2000 завършва Технически университет – София, специалност Текстилна техника и технологии. До 2018 работи в сферата на образованието като учител, а по-късно и директор на професионална гимназия.

Днес обаче десетки нейни картини се намират в частни домове в България, Германия и САЩ. Реката на забравата е първата ѝ самостоятелна изложба. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019, когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна хартия. Той e смаян колко точно е уловен неговия характер и възкликва „Ама ти си роден талант, бе! Защо не рисуваш?“ Ами защо?

Защото не е рисувала от дете. И защото не е вярвала, че може да рисува. Малко на шега Христина решава да посети няколко урока при руския художник Александър Сергеев, където четката направо се слива с ръката ѝ. Пейзажите бързо се превръщат в страст и много скоро апартаментът се преобразява в малка галерия. В началото, разбира се, подарява картини – на приятели, на роднини, на любимата си учителка по английски език. В същото време обаче, интересът към творбите ѝ нараства. Почти веднага, след като качи картина в интернет, веднага се явява купувач. В един прекрасен ден е на гости при нейна приятелка, от която получава странна молба – да направи портрет на домашния ѝ любимец Рекси. За целта получава на телефона си няколко негови снимки. До този момент дори не се е опитвала да рисува животни.

Но след няколко дни картината е готова, сякаш се излива от ръката ѝ. Приятелката ѝ се разплаква от радост и мъка – кучето е като живо, аха ще излае, само дето е починало преди няколко дни. „Изненадах сама себе си. Разбрах, че човешките възможности са скрити някъде дълбоко и понякога е нужен малък тласък за да излязат наяве.“ През април 2021 получава неочаквана покана да участва в груповата изложба Акварелисти и ценители в галерия „Джамията“, Дупница. Решава, че е време да получи професионален съвет и през 2022 завършва следдипломна квалификация специалност „Живопис“ при проф. д-р Здравка Василева в Националната художествена академия. Христина е романтичка. Обича Италия и морето.

Едно лято отиват на почивка в Сицилия. Романтиката я има, само че половината от времето вместо да е на плажа, или на разходка из красивата природа, тя рисува. Добре, че „властелинът на сърцето“ й в същото време не спира да пише… Любимият ѝ жанр е пейзажът, но обича да рисува и абстрактни неща: „Когато застана пред платното, се пренасям в свят, в който времето и пространството не съществуват! Често мисля за Душите, за Пътя им тук и отвъд, за Светлината, която излъчват. Звучи малко езотерично, но тази тема наистина много ме вълнува.

Това може би се вижда и в някои от картините ми.“ Все още обаче не е успяла да изпълни единствената молба на „властелина“, изречена в делириум на болничното легло, след тежка операция – да нарисува две картини, които той ѝ разказва. Опитва се многократно, но мисълта винаги я връща към тежките дни и това я отказва. Засега… И може би точно тази ситуация я кара да осмисли колко непредсказуем е творческият процес и колко често в него радост и болка са неразривно обвързани. Изложбата на Христина Костова „Реката на забравата“ е експонирана в Регионалния исторически музей София.