Венеция’ 2025 – Лантимос отново изстреля Ема Стоун много високо

Павлина Желева

специално за „19 минути“

Винаги оригиналният грък Йоргос Лантимос, чиято международна кариера отдавна не подлежи на съмнение, отново впечатли публиката на Лидо, този път с най-новия си психотрилър „Бугония“. Верен на стила си, в който пародията задължително е ключова, филмът е вдъхновен от южнокорейската фантастика „Спасете зелената планета!“ на режисьора Джан-Джун хуан.

След премиерата си през 2003 този филм успява да стане популярен с убедеността на младия си главен герой, че всички беди на Земята идват от извънземните. За да я спаси, той трябва да открие предрешените такива, който пък да го срещнат с главатаря си, но задължително преди задаващото се пълно лунно затъмнение.

Лантимос успешно адаптира този не толкова сложен сюжет към собственото си разбиране за кино като, освен обсебения от конспиративни теории пчелар Теди (Джеси Племънс) и добродушния му, но лабилен братовчед Дон (Айдън Делбис) в действието е „вкарана“ и фаталната Мишел Фулър (Ема Стоун). В случая тя е пребогата шефка на могъщ фармацевтичен  концерн с не съвсем ясни намерения и практики. Въпреки парите и властта си, не успява да се укрие от адското им дуо, което я похищава и затваря в отдалечена и много запусната къща. Освен, че се дрогират и надъхват срещу извънземните и конкретно срещу Мишел, вярвайки, че тя е виден техен представител, те отглеждат пчели.

За зрителите, този факт съдържа добронамерено послание за грижовно отношение към едни от най-ценните същества на природата, а за героите - възможност и за сплашване, защото, пуснати на воля, те жилят до смърт. За автора Лантимос те са и още нещо - „бугония“ (заглавието на филма) е древен мит, според който пчелите могат да се появяват спонтанно от разлагащите се останки на животни (бикове).

Оттук нататък се разстила тънката игра на режисьора с най-малко два жанра - криминалната драма и научната фантастика. Елегантното равновесие между тях е нарочно търсено и отлично спазено. От една страна, насилствено похитената Мишел е упоена, окована и остригана нула номер и, разбира се, издирвана от целия град. От друга - сприхавият Теди иска от нея да признае, че е  „извънземно“, което тя упорито отказва. До един момент, когато…

Като допълнителен бонус за зрителя Лантимос насочва първопричината за агресивното поведение на Теди към изпадналата в кома негова майка. Това се е случило след като приела „експериментално“ лекарство, щедро предоставено от фармацевтичния гигант.

В опитите си да се измъкне от похитителите си Ема Стоун е отново  безупречна, при това и като жертва и като господар. Но все пак, най-ефектното нещо у нея този път е отсъствието на коса. Почти през целия филм тя играе с гола глава, която някои определиха като „най-красивата след тази на Рене Джийн Фалконети, актрисата от някогашния шедьовър на Карл Теодор Драйер „Страстите на Жана д'Арк“.“ А защо похитителите лишават жертвата от косата й? Защото, според тях, тя е първото и непосредствено средство, което помага на извънземните да се свързват с кораба-майка.

Феноменално е и изпълнението на Джеси Племънс, който в по-ранния филм на Лантимос „Видове доброта“ (за ролята си в него получи наградата за най-добра мъжка роля в Кан) пак беше в тандем с Ема Стоун. Тук обаче Племънс е друг човек - свръх интензивен, тотално обсебен, гневен, избухлив, опасен и непредвидим. А дебютиращият Айдън Делбис, в ролята на възпълничкия братовчед Дон, е направо покъртителен.  

Казано накратко, Лантимос се появява пред публиката с филм, в който е дал възможност на актьорите си да се развихрят до там, до където могат и искат. На себе си е предоставил друго сладко удоволствие – дискретното самоцитиране. В началото на филма басейнът на богаташката Мишел напомня на басейна от впечатляващия му дебют „Кучешки зъб“, а на моменти разкривената походка на Ема Стоун се римува с походката на безподобната й Бела от „Клети създания“ , благодарение на която получи „Оскар“ за женска роля.

Като се знае, каква е тежестта на международния дистрибутър Universal Pictures и плановете му веднага след фестивала във Венеция да разпространи филма в „определени киносалони“ в Америка, то явно амбициите за нов „Оскар“ нарастват с всеки изминал ден.