Как да се променяме, като оставаме верни на себе си и да „влизаме” в главите на другите по-добре, чрез любопитство и въображение да не стареем?

Много хора се боят от вътрешната промяна, защото им се струва, че трудно ще управляват себе си. Непознатото плаши. Когато има външна неопределеност, а ние живеем в такава епоха, държим отвътре да ни е спокойно. Както казваше  Алиса: „Бягаме, за да не останем на място”. А искаме утре да бъде като вчера. И живеем с миналото, развиваме Синдрома на отложения живот, за който вече сме писали.

Днешният ни психологически лайфхак е посветен на умението да се променяме, като оставаме верни на себе си.

Експертите са въвели т.нар. Скала на любопитството, а според мнозина именно то е, което ни държи млади, даже физически, изписвайки се на лицето.

-       „Млади и любопитни” стоят на върха

-       „Стари и изморени” стоят отдолу на скалата

Чисто биологично – колкото по-млади са хората, толкова са по-любопитни. Това  идва от инстинкта за съзряването и продължаването на рода. Възрастните хора губят любопитство, защото им се струва, че опитът им дава отговори на всички въпроси. Независимо, че светът се променя. Както се казва: „Няма никаква разлика между стария и младия глупак”. А пората се превръщат в глепаци, когато спрат да бъдат любопитни. Когато спрат да се променят, благодарение на любопитството. Именно така остаряват, престават да бъдат гъвкави и адаптивни и губят почва, за което епохата на неопределеността, която пък изисква от нас непрекъсната промяна допълнително „помага” и влошава положението.

При депресия нашето емоционално мислене бързо ни води до отстраняване на излишните стимули и харчовете на енергия. Което е израз на страх. Любопитството е психическо здраве и източник на енергия, показател за движение и развитие, т.е вътрешна промяна и желание за живот. Млади сме, докато бъдем любопитни.

НЕГАТИВИЗМЪТ УБИВА ЛЮБОПИТСТВОТО

Човекът по навик е склонен обезценява – времето, спътника си по пътя... Този навик да се концентрираме или да акцентираме на минусите  снижава нашата жизнена енергия.

Лайфхакът, който ни дават психолозите е да си казваме едно и също нещо винаги, когато усетим такъв момент – нещо като нашата парола за връщане към вътрешното ни равновесие. 

Или да правим един и същ жест – примерно махане с ръка зад главата. Което можем да комбинираме с още нещо. Наум / на глас си казваме например: ФАКТ, т.е. примемаме станалото и продължаваме напред.

Или пък изправяме рамене със същия смисъл – казваме си: Стани и тръгни, както Исус на Лазар.

Или пък практикуваме дълбоко дишане, или пеене наум / на глас на любима мелодия и думи.

Все едно какво от тези неща правим, важното е да си  даваме си знак – ПРЕадресиране.

Кое НЕ трябва да правим:

Навикът  е свръзан с настроението и краткосрочните ни субективни прогнози – или обективни. Примерно: „Днес е облачно / понеделник – няма да ми се работи – няма да свърша нищо”.

И, защо ли, в крайна сметка точно така и става. Психолозите го наричат повтарящ се патерн – матрица. На навика, досадата, самосбъдващите се негативни прогнози. Които са сигурен път към прегаряне – така модния бърнаут, към досада, към липса на промяна и психическа неудевлотвореност, никакво любопитство, а оттам – никакво намерение или желание за вътрешна промяна, развитие и израстване. Което състарява.

А, само да поискаме и да си го помислим, можем лесно да се скъсаме веригата, нали „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, както гениално ни е подсказал Богомил Райнов със заглавието на своята класическа кримка.

Склонността за раздразнителност е механизъм – също е навик.

Психолозите казват, че е по-добре да реагираме в началото, а не да трупаме негативизъм, напрежение, психологическа тежест и неудовлетвореност и да се натоварваме. Как да елиминираме този проблем? Пак с лайфхака за разкъсване на блокираната енергия чрез действие/думи, което разказахме малко по-горе: парола на равновесието отвътре, жест за махане от главата и т.н.

Същото е с перфекционизма и гнева – хубаво е да ги хващаме в самото начало, преди да са ни „залели”. И да са ни станали навик. Докато са пренебрежими ги идентифицираме и започваме да работим върху това със себе си.

Сработва след десетки, ако не и стотици искрени, с желание повторения на лайфхака. Не става без вътрешна мотивация.

На съзнателно ниво онова, от което най-много се нуждаем е промяна на отношението към ситуацията по линията: реших – действах – направих. Но това изисква повече търпение, постоянство и дори хумор, за да се прилага успешно.

Как разбираме, че е време да се променим?

Не някой да ни го каже, защото ако стане така, се отключва вътрешното дете, т.е. предизвиква неговата съпротива и бунт в нас. Многократните споменавания от друг предизвикват обратна реакция вследствие на разговор през претенции. Или игнорираме, което също е страх и вътрешна агресия – пасивно-агресивно поведение.

Трябва да бъде вътрешно осъзнаване и убеждение. Както казват психолозите: „Осъзнаването на проблема е половината решаване”.

Всеки човек сам усеща нивото на енергията си и нуждата да се „отключи”, за да отвори чувствената си вратичка и да се отпочине от света – ПРАВО НА СЕБЕ СИ.

Примерно, даваме си 2 минути със задаване и отговаряне на въпроса: „Какво искам СЕГА”?

Или се отдаваме на просто на дълбоко дишане. Или на визуализация – мозъкът получава ОБРАЗА НА СВОБОДАТА. Той не различава реалност ли е или обещание/илюзия. Това е самозареждане. Може да се прави – и това също е лайфхак – и 6 пъти за по 2 минути на ден.

Психолозите го наричат саморегулация и ЧУВСТВЕН ОПИТ.

За да се променим, трябва да приемем нови навици на мястото на старите, които сме надмогнали.

Сами трябва да прекрачим в зоната на неопределеност със съзнанието, че можем отново сами да се върнем обратно.

Даваме си знак/сигнал, че сме гъвкави и имаме свои лични правила. Че управляваме себе си, а не ни управляват навици, превърнати в зависимости. Много по-добре, отколкото като да правим като в песента: „Запалвай си цигара”. Или да прибегнем към агресия, или дрога, или пиене, или друга зависимост.

Това ни гарантира не само вътрешна промяна за добро, но и психическо и физическо здраве със „зарадени батерии”.

Когато контролираме собствените си привички, разчитаме по-лесно навиците на другите и можем да управляваме и впечатлението им от нас, и тях самите.

Влизаме в техните състояния – когато им се усмихваме, най-лесно нахлуваме в тях. Човекът възприема това като знак, че го харесваме, като мост за близост, като задаване на въпрос. Получава се реакция, подобна на нюхането при животните. Това е промяна в дистанцията / сближаване и създаване на симпатия, вместо враждебност.

ИГРАЕМ РОЛЯТА НА ОГЛЕДАЛО и човекът иска да се види в него добър и приятен. Никой не иска да изглежда зле и нещастен. Дори да е.

На преговори / интервюта е много важно, за да получим реакцията – отговора, който търсим и психолозите съветват:

РИСУВАЙТЕ БЪДЕЩЕТО В ДЕТАЙЛИ

Когато се обръщаме към фантазиите си, които са базирани на опит, това също работи за качествена промяна.

Примерно представяме си мечтания дом – на планина или море, къде можем да се разходим наоколо, накъде гледат прозорците ни, имаме ли фитнес, а басейн? Въображението дава разкрепостяване от навиците.

След това е улеснено реалистичното планиране. По този или други въпроси.

Когато фантазираме, повече принадлежим на себе си, отваряме се към себе си и към своя образ, зареждаме се с енергия, защото не се съобразяваме с ограниченията.

Фантазията е светлина, която ни помага да виждаме по-добре!

Осветяваме онова, което ни обкръжава и материализираме в представите си промяната му към добро, което после по-лесно въплъщаваме в реални действия.

Ако човек реално иска и воже да промени 3 – 5 – 7% от навиците си, това е колосално изменение.

Всеки от нас е като екосистема в езеро – промените са малки, за да не я разрушим, и се правят дружески

Затова учим езици и казваме, че колкото чужди езика някой знае, толкова пъти е човек. Защото чрез тях, както и чрез пътуванията живее живота на някой друг. Разтварянето в различна култура е промяна на привичките, влизане в нова среда, магия, мисъл за нещо ново и вълнуващо, НЕвраждебност.

Колкото повече нови пътешествия, толкова по-лесна вътрешна промяна, без претенции/ограничения/стени/страх/негативизъм!

Процесът на вътрешна промяна може да трае дни – седмици – месеци – години. Всичко е субективно и зависи от нивото на любопитство.

Винаги е добре да бъдем способни да направим нещо по друг / нов начин, да се променим, да не се боим от измененията, да разглеждаме ползите от тях и да си помагаме с фантазии и обсъждания, да подхождаме към това дружески и с усмивка, да се отнасяме меко към вътрешното си съпротивление срещу тях – да не бъдат резки.

Борис Ангелов