бул. Луи Пастьор

С какво е заслужил Луи Пастьор на негово име да бъде кръстена една от най-грозните улици в цяла София? И защо изобщо, след като бая видни българи нямат пътни артерии на тяхно име, дори и в Люлин, където е тази, чужденецът да има? Такива въпроси ни вълнуваха, когато преминахме едва ли не „със 100” покрай този булевард в комплекса, определян още като „градската спалня”. И наистина, може би не би било нелогично, ако улица Луи Пастьор минаваше то ли покрай млекозавода Сердика, вече Данон,  то ли покрай Винпрома. Ще кажете – то какво общо има Данон с киселото мляко, следователно с Пастьор? Прави ще бъдете. Ще питате също кой го помни Винпрома до Хладилника и има ли го още? И ние пак с неудобство ще вдигнем рамене. Ала ще остане темата защо и как се кръщават улиците в Люлин, в София, в България и възможно ли е изобщо в този ред на мисли да се въведе някакъв разум?! Дотогава тролей номер 7 ще прави своя парад по Луи Пастьор, панелките ще вехнат, накърпени от топлоизолация, която немците вече забраниха, понеже била канцерогенна, а магазините и банковите клонове на булеварда ще пустеят откъм хора в тази криза. Такива ми ти работи.